Общество

Интервю

Георги Марчев: Започваме да живеем в демокрация с резерви

Властта е особено състояние на човешкото мислене и може да доведе до ситуация, в която да загубиш здрав разум

събота, 14 ноември 2026, 09:39

Георги Марчев

Георги Марчев

СНИМКА: личен архив

Размер на шрифта

Какво означава "пазенето" на българския език, посочването като "чуждестранен агент" и постоянното търсене на враг в чието и да е управление, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Георги Марчев, журналист.

Във връзка с основните характеристики на истинското демократично устройство и заплахите пред него, Георги Марчев подчерта, че честните избори не са достатъчни, ако липсват независими медии и здрави институции: "Какво е демокрацията? В момента е много модерно тя да бъде посочвана като виновник, като злото, за този, който по някакъв начин е довел народа до някакво отчайващо положение, а демокрацията включва: свободни избори, в които да няма корпоративен вот, да няма купен вот, да има избирателна активност. Това обаче не е достатъчно. Трябват ни свободни медии. Какво се случва в момента? Много журналисти са обругани и посочени."

Състоянието на медиите, ролята на фактите и разрастващата се омраза

По отношение появата на тролове, ботове и систематичното дискредитиране на критичните гласове, Марчев отбеляза, че обществото губи общата си база от факти: "В тази криза вече имаме ботове, които произвеждат нещо – пишат, рисуват, видеа се произвеждат или по-скоро разпространяват. Имаме тролове. Имаме елфи."

Той подчерта, че атаките срещу фактите рушат основата за конструктивен диалог: "И тук стигаме до едно друго нещо, което много ни куца напоследък – не само в България, като гледаме и в САЩ, и не само там. Загубихме основата на демокрацията, която включва едно много съществено нещо – фактите. Обаче фактите според много политици, включително и настоящите управляващи са лошо нещо. Напротив, фактите са нещо хубаво. И те са хубаво не за да бъде някой критикуван или назидаван, а защото всички ние, като общество, стъпваме на тях и върху тях изграждаме своите мнения. Много важно и съществено нещо за демокрацията с резерви е това, че тя много обича конспирацията."

Нападенията срещу гражданския сектор и законите с авторитарен привкус

По повод системния натиск върху неправителствените организации и лансирането на спорни нормативни актове като Закона за българския език и този за чуждестранните агенти, Георги Марчев направи остър анализ на руските и унгарските модели на управление: "Гражданският сектор е специфична част от демократичното общество, защото той попълва там, където държавата не може да влезе. Когато той бива систематично нападан, разговорът се отмества – не как да направим този сектор по-добър, а имаме ли нужда от него или не?"

Във връзка с въвеждането на практики и закони, чужди на европейския път на България, журналистът коментира: "Има хора, които казват, че това се прави, за да се започне интеграцията на България с руското законодателство. Това е Законът за чуждестранните агенти. Такъв е и за българския език. Там, където такива закони са се е появили до момента в този вид, в който се предлагат в България – е обикновено на места, където започва да се появява демокрацията с резерви. Автокрация му казват учените. Грузия, Беларус, Унгария – много примери."

Самокритичност сред управляващите

"От много време не си спомням политик да излезе и да каже: "Извинявайте, това беше много глупаво, което сме предложили, ще го помислим малко повече", без да ни се кара, без да ни назидава, без да ни обяснява как ще ни пусне орди от тролове през своите проксита по телевизиите, без да ни плаши, без да ни вкарва страх."

Кой има изгода от разделеното общество и злоупотребата с власт

По отношение на това в чий интерес е разделението на обществото, журналистът направи паралел с тоталитарните режими: "Нека погледнем държавите, които са в такъв начин на управление – демокрации с резерви, автокрации, тоталитарни режими. Тези, които имат интерес, са тези, които успеят да владеят най-много всички тези демократични устои, за които говорихме досега. Този, който постигна контрол върху медиите, този, който постигна контрол, така че да няма граждански сектор, този, който постигна да има страх у гражданите, и този, който успя да владее институциите. Той има интерес."

Изразът "отпаднала необходимост"

"Властта е особено състояние на човешкото мислене. Може да доведе до ситуация, в която да загубиш здрав разум. Когато тръгнах да проверя този израз, се оказа, че той е характерен за административния език, в който нещо вече не ни трябва – например микрофонът тук е предмет, който се е счупил, не работи, и вече е с отпаднала необходимост. Назад във времето изразът е придобил популярност по време на тоталитарния период в България, на комунизма – за неудобни хора от обществото, офицери, партийни или хора, които дори са били вътре в самата партия и в един момент вече не са били нужни на партията. Или ѝ пречат."

Целия разговор на Николета Атанасова с Георги Марчев може да чуете в звуковия файл.

По публикацията работиха: Росица Михова, Милена Очипалска

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!