Много проучвания и изследвания ще извърши 35-ата българска полярна експедиция

Проф. д‑р инж. Борислав Александров – български учен, преподавател и изследовател.

Той е първият български геодезист, стъпил на Антарктида през 1998 г. Участвал е в множество полярни експедиции. Работи по изключително важни изследвания на морското ниво, ледниците и земната кора. С негова помощ е поставена първата българска станция, която измерва приливите и отливите. Създава точни карти и 3D модели на района около базата "Св. Климент Охридски". В негова чест в Антарктида е наречен Aleksandrov Ridge – снежна седловина на остров Александър. Това е едно от най-големите признания за български учен на континента. В България е преподавател в УАСГ. Води курсове по геодезия и картография. Работи с млади хора, често изнася лекции в училища и музеи. Освен това е и планински спасител и водач. Човек с мисия, който обединява науката, природата и вдъхновението. Той  е доказателство, че българският дух може да стигне дори до края на света. От скоро координатор на проектите, които ще се реализират чрез българския кораб "Св. св. Кирил и Методий" - Ник 421 през 35-та антарктическа експедиция. Това е поводът за гостуването му днес в предаването "Следобед за любопитните".

"Тази година нашият кораб "Св. св. Кирил и Методий" - Ник 421 тази година ще участва освен като транспорт на учени, материали и провизии, както за българската база, както и за други наши колеги, включително и испанските бази. Ние им съдействаме много , тъй като през годините, те също много са ни помагали. Тази година освен логистиката, нашият кораб ще извършва и работа по девет проекта през тази година, свързани с работата в Антарктика. Работата на координатора е той да оптимизира ползването на плавателния съд в тези девет проекта, които предстои да се реализират.

Освен това има още няколко проекта свързани с учени, които ще преживяват на базата, но ще трябва да се транспортират до различни съседни острови. Престоя на кораба в района на остров Ливингстън ще е около 2 месеца. В Антарктика в периода, който ние сме там е астралното лято и през периода декември - януари слънцето не залязва. Може да се работи 24 часа в денонощието. Много често обаче природата си казва своята дума, като ни показва своето величие. В такива моменти корабът или трябва да бъде скрит на завет, поради лошото време и хората на брега и по ледника няма как да извършват своята работа.

Любопитно е, че тази година заедно с нас ще работят и учени от още девет държави САЩ, Колумбия, Германия, Франция, Гърция, Румъния, Обединените арабски емирства, Уругвай и Австралия. Ученият от Австралия е от български произход и ще участва в извършването на морски археологически проучвания в акваторията на южни шетландски острови. Има за момента информация за потънали кораби и то от времето на китоловните експедиции, което е било преди повече от 200 години. Реално ако се намерят тези останки от кораби, може да се преобърне цялата история и география на откриването на този континент. Този учен работи съвместно с учените от Института за подводно наследство край Созопол.

Група от български и германски учени ще изследват теченията в пролива Брансфийлд. Този пролив е водният поток, който разделя Южни Шетландски острови като архипелаг от Антарктическия полуостров или реално от Антарктическия континент. Самият пролив Брансфийлд е около 100-120 км. И той има много сложна хидроложка структура като течения. Ще се изследват тези течения в каква посока се движат и с каква скорост. В програмата на нашия кораб е включен да се спусне елемент от системата "Арго". Системата представляват едни буйове, които потъват по определена схема, след като вече са спуснати в океана. При самото си спускане те през определено време вземат проби от водния стълб. Тези проби ще покажат солеността и проводимостта. По този начин ще се обогати цялостната информация за водата в района. За първи път системата "Арго" ще се използва в района на нашата база.

Нашата група лети на 22-ри декември, а към днешна дата (12 ноември) корабът трябва да е тръгнал към Анталия, в посока към Средиземно море и Гибралтар. На 25-и декември корабът трябва да прибере всички хора, които трябва да се транспортират до базата ни и според плана му, преди 31-ви декември, корабът трябва да е на котва пред базата ни. Сред проектите през тази година има и чисто български проекти – геоложки, свързани със сеизмичната активност на ледниците. Очакваме да направим базови лагери за кратък престой и на съседни острови като Смит например. Самият остров Смит е доста сложен за акостиране." – разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Борислав Александров.

Целият разговор на Ани Костова с проф. Борислав Александров можете да чуете в звуковия файл.