Автор:
Люба Константинова
понеделник 16 ноември 2026 13:35
понеделник, 16 ноември 2026, 13:35
СНИМКА: noticias.mcd.gob.gt
Размер на шрифта
Прахът на гватемалския писател и нобелов лауреат Мигел Анхел Астуриас беше погребан в родната му страна повече от половин век след смъртта му, съобщава Франс прес. Церемонията се състоя в неделя в културния център, носещ неговото име, в столицата Гватемала Сити.
В урната беше добавена и пръст, събрана от различни части на страната. "Вече си с нас, в родината си, ще спиш под собственото си небе", заяви синът му Мигел Анхел Астуриас Амадо, цитиран от агенцията.
През 1954 година, след преврат, подкрепен от Съединените щати и довел до прекъсване на десетилетие демократични реформи в Гватемала, писателят е лишен от гражданството си, книгите му са забранени и той заминава в изгнание. Според BBC Астуриас е бил с леви убеждения и е обвиняван в комунизъм от властите в страната си. През 1967 година е удостоен с Нобеловата награда за литература, умира в Испания през 1974 година, а е погребан в парижкото гробище "Пер Лашез". Завръщането на останките му в Гватемала е било отлагано и заради политическата обстановка – семейството му не е пожелало той да бъде погребан в Гватемала или Испания, докато и двете страни са управлявани от диктатури.
Творчеството на Астуриас е сред ранните вдъхновения за развитието на магическия реализъм в латиноамериканската литература. В книгите си той съчетава местни митове и представи на маите с всекидневната действителност, като поставя силен акцент върху коренното население и социалните и политически конфликти. Сред най-известните му произведения са "Господин президент" – критика на живота под диктатура, и "Хора от царевица", посветена на културата на маите и съпротивата на коренните общности срещу модерността.
Въпреки международното признание, което получава с Нобеловата награда, Астуриас остава встрани от литературния канон на Латинска Америка. BBC посочва като една от причините конфликта му с Габриел Гарсия Маркес, когото през 1971 година обвинява, че е заимствал идеи за "Сто години самота" от роман на Оноре дьо Балзак. Напрежението е свързано и с поколенческите и политическите противоречия между Астуриас и поколението на латиноамериканския литературен бум.
Критики към него отправят и представители на латиноамериканската левица заради приемането на дипломатически пост в Париж през 1966 година от правителство, което според оценки е било под контрола на военните. Така писателят, който години наред е бил принуден да живее в изгнание заради противопоставянето си на диктатурите, се оказва отхвърлен и от част от левите интелектуални среди, обобщава медията.
По публикацията работи: Зоя Димитрова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!