Автор:
Весела Морова
Новина
Джазът си е у дома – впечатления от Plovdiv Jazz Fest ’26
Водещата на Jazzissimo по програма "Христо Ботев" Весела Морова с впечатления, мисли и разкази от провелия се от 6 до 8 ноември Plovdiv Jazz Fest с директор Мирослава Кацарова.
вторник 17 ноември 2026 12:17
вторник, 17 ноември 2026, 12:17
Мирослава Кацарова открива фестивала
СНИМКА: Ванеса Попова
Размер на шрифта
"В Пловдив джазът си е у дома" е мотото на Plovdiv Jazz Fest, който за 12-а поредна година повежда ценителската публика на пътуване през многоликия свят на джаза, но и пътуване към себе си, към преоткриване на забравени кътчета в душите ни и към възможност още повече да разгърнем и задълбочим начина, по който възприемаме тази музика. Убедихме се, че джазът е не просто абстракция, изсвирена и сътворена от много добри музиканти и композитори – той е изкуство, провокиращо разговори за живота. Той е близо до хората и лесно може да се свърже с техните емоции и както гласи известната фраза – "да изтупа праха от ежедневието ни". Тази задача стана твърде лесна, имайки предвид двете групи, които откриха фестивала вчера, 6-и ноември в Дома на културата "Борис Христов". Преди това директорът на фестивала Мирослава Кацарова официално даде старт на събитието, прочитайки поздравителен адрес от министъра на културата и споделяйки на публиката съкровеното ѝ желание мечтите да се сбъдват и да ги съпреживяваме заедно. Според нея публиката за джаз е започнала да се подмладява, а за хората от нейното поколение "джазът е бил онова възторжено състояние, част от житейския път, в които откривахме, че има нещо повече от видимия свят."
Росен Захариев-Роко
СНИМКА: Ванеса Попова
Тромпетистът, съвременен
импровизатор и "звукотърсач" Росен Захариев-Роко и неговия all-stars бенд
(Steve Hamilton - пиано, Васил Хаджигрудев - контрабас, Борислав Петров - барабани)
предложиха програма по случай 100-годишнината на Miles Davis, в която
градацията в динамиката и в емоцията беше не само на базата на хронологичното
представяне на пиеси от ранния до късния период на Miles Davis, но и във все по-нажежаващите,
свободно-политащи импровизации, както и в добавянето на звуци и тембри, в
лицето на специалните гости Петър Момчев (тенор саксофон) и Александър Деянов -
Skiller (бийтбокс). Прозвучаха пиеси като Boplicity, Lament, Pinocchio,
Nefertiti, In a Silent Way, Blow, Directions, Donna, Fall и други, а самият
бенд лидер Роко Захариев сподели с публиката кое за него е най-ценно като уроци
за музиката, които той е възприел от личността и наследството на Miles Davis:
1) Тишината,
пространството в музиката, равнопоставеността по важност както на изсвирените, така
и на неизсвирените ноти…
2) Смелостта да поемаш риск без страх, да си позволиш да сгрешиш, защото това е
врата към нови територии – "рискът си струва много повече от сигурността"
(тук Роко беше силно аплодиран от публиката).
3) Култивирането
на звука на инструмента ни и как да намерим собствения глас в музиката, по
думите на тромпетиста – "Звукът може да се превърне в оръжие, което да да
освети пътя на този, който търси в дълбокото. Това е играта на смелите и мисля,
че Майлс продължава да живее в Звука".
Росен Захариев-Роко, Steve Hamilton, Васил Хаджигрудев, Борислав Петров
СНИМКА: Ванеса Попова
За първи път в България имахме шанса да слушаме американския пианист Aaron Parks (пиано, композиции), в трио състав с европейските му съмишленици – Cornelia Nielsson (барабани) и Anders Christensen (контрабас). Вторият концерт от фестивала започна с три композиции на Parks, след които пианистът с над 25 години ярко и стабилно присъствие в концертния и творчески свят на джаз музиката, благодари на публиката за сърцатия прием, изказа удивлението си от красотата на Пловдив, представи музикантите и обяви имената на предходните и предстоящи пиеси, като подборът му беше интуитивен, за да ни представи многоликата си и променяща се през години творческа личност. Да слушаш Aaron Parks е дълбоко-осмислящо живота преживяване, както и емоционално разтърсващо, но не по онзи сантиментален, сладникав начин и далеч от дуалностите в настроенията. Чрез неповторимия му и индивидуален подход към музицирането, към докосването на пианото, към хармонията и към звука като цяло, сякаш Parks ни помага да се срещнем очи в очи с житейски истини, без да имаме нужда да ги формулираме с думи. И като повечето големи имена, излезли от нюйоркското котило, Aaron винаги отдава почит и към традициите, но винаги с поглед към новото, което се задава от широко-отворената врата с възможности от бъдещето. Чухме негова интерпретация на стандарта "Body and Soul" с изключително соло на басиста Кристенсен; чухме и две композиции, които Parks е включил в предстоящия си албум, излизащ през февруари 2027 г. Цялостното звучене на триото се подчиняваше на концепцията "understated", характерна за джаза, в която идеите, динамичните изграждания, общуването между музикантите, импровизациите се реализират по деликатен, фин, почти сдържан начин. За очевидното и яркото се загатва, като в слушателя е прехвърлена топката да развие интензитета на усещанията си според собствената си емоционална палитра. Един "некрещящ" начин на поднасяне на музиката, чиито ефект в ръцете на Aaron Parks, Anders Christensen и Cornelia Nilsson беше да ни накара да притаим дъх и да попиваме всеки звук, тон, акорд с внимание и с чувството, че макар да си наострил уши навън, мисълта пътува навътре към безкрайната река на вътрешния ни глас. С последното си изпълнение за вечерта – "Alright" - Aaron сподели, че пиесата олицетворява неговия поглед и реакция към реалностите в днешния свят - без отчаяние, но и без излишни надежди или както заглавието загатва - "Ами, добре."
Aaron Parks, Anders Christensen, Cornelia Nilesson
СНИМКА: Ванеса Попова
На следващия ден, 7 ноември –пианистът проведе двучасов майсторски клас и беседа в пространството на Vintage
Sound Factory, Пловдив пред разнородна публика - млади и утвърдени музиканти, любители,
ценители. Особено впечатление сред учениците направи 14-годишния изгряващ
талант на пианото Павел Найденов, който получи ценни насоки от Parks, а веднага
след майсторския клас записа своя композиция на легендарния роял в студиото, като
част от партньорска инициатива на Jazz FM Radio и Светослав Николов и Plovdiv
Jazz Fest. Трудна задача би било с няколко думи да се предадат задълбочените
мисли за творческото израстване на Aaron Parks, както и философията му, формирана
от години житейски и практически опит в музиката. Ако трябва да обобщим
лекцията с няколко идеи, най-общо пианистът даде следните насоки:
1) Натрупвай знания, но не оставай затворен в
тях. Техниката и теорията трябва да се превърнат в интуиция.
2) Не се опитвай непрекъснато да доказваш кой си.
Собственият музикален глас се развива естествено чрез опит, слушане и търсене.
3) Не контролирай всичко. Понякога най-интересните
музикални моменти се появяват, когато позволиш на музиката да те поведе.
4) Импровизирай в духа на композицията - не
просто да използваш нейната хармония, а да продължиш нейния разказ.
5) Развивай физическото си усещане за ритъм и
хармония. Музиката трябва да бъде преживяна с тялото, а не само анализирана.
6) Бъди отворен към различни влияния. Не
позволявай на очакванията на другите да ограничават артистичната ти идентичност.
Aaron Parks с майсторски клас във Vintage Sound Factory
СНИМКА: Весела Морова
След втория ден от 12-ото есенно издание на Plovdiv Jazz Fest все по-явна ставаше една важна истина – че джазът е най-приютяващата и обединяващата музика. Програмата, внимателно подготвена от Мирослава Кацарова и нейния екип, отразяваше многообразието на течения, исторически периоди и световни влияния в джаза, които за малко повече от един век го превърнаха в символ на освободеното от ограничения и предразсъдъци съзнание. Често приобщаването към джаза е по-лесно когато ушите и сърцето разпознаят звучене, близко до заложеното във фолклорно-музикалния "генофонд" на даден регион. Не само това е причината от много години световно-признатият виртуоз на фретлес китарата и композитор Cenk Erdogan да е любимец на българската публика. След повече от 10 гостувания в България, роденият и израснал в Истанбул Cenk притежава все същата сила да вълнува дълбоко, да екзалтира и приобщава публиката, независимо с каква формация се появи на сцената. Помним най-скорошното му идване по покана и продуцентството на Явор и Маргарита от Джаз+ заедно с Antonio Forcione,с когото записаха "Storytellers" и изнесоха концерти в София. Стилът на Cenk Erdogan е уникален синтез между дълбоките анадолски традиции, микротоналната източна звучност и съвременния джаз. На Plovdiv Jazz Fest китаристът беше с триото си – енергичните и с почти рокаджийски хъс и динамика на свиренето - Alper Yilmaz - бас и Nedim Ruacan - барабани (с когото са близки като братя още от деца).
Cenk Erdogan
СНИМКА: Ванеса Попова
Не е трудно да усетиш Cenk като близък приятел – топлото му и одухотворено присъствие на сцената, непрестанният контакт и внимание към публиката, разказването на лични истории, свързани с конкретни композиции непременно скъсява дистанцията и времето изтича като миг. Репертоарът на 7-и ноември включваше главно негови пиеси, както и аранжименти на фолклорна музика от Анатолия и от османския класически репертоар. Специален момент беше "София" – пиеса, която той написва след концерт, на края на който прави упражнение с публиката - приканва тя да измисли 4 произволни ноти от гамата, които след това превръща в мелодия и импровизира върху нея. Вдъхновен от една такава спонтанна мелодия, ражда композицията "София". Cenk направи същото упражнение и с пловдивската публика, а заедно с музикантите му тази 4-тонна колективна композиция получи импровизиран аранжимент, в който лиричното и взривното се редуваха, настъпваха и отстъпваха като вълни. Публиката пееше с китарата на Cenk, a oбщият заряд в залата нарасна дотолкова, че ако не бяха времевите рамки, вероятно можеше да има още 2-3 биса.
Cenk Erdogan, Alper Yilmaz, Nedim Ruacan
СНИМКА: Ванеса Попова
И така след известна пауза, в която тълпата се пренесе на щанда при Маргарита и Явор от Дюкян Меломан, за да занесе късче от музиката на Cenk Erdogan вкъщи, всички бяха готови за едно съвсем различно приключение - вокалният джаз в неговото най-чисто класическо проявление. На сцената излязоха трио от едни от най-елитните лондонски музиканти и дадоха суингарски тон на втората част от вечерта. Барабанистът Steve Brown, контрабасистът Conor Chaplin и пианистът Sam Watts са акомпаниращото трио на набиращата все по-голяма популярност и признание британска джаз вокалистка Emma Smith. След детство в музикантска среда и шанс да бъде на сцена с големи с оркестри, Emma Smith завършва Кралската академия по музика в Лондон и прекарва 12 години като част от дамското вокално трио "The Puppini Sisters". Преди няколко години певицата започва стремителното си развитие като солов изпълнител и интерпретатор на джаз стандарти. Става постоянен вокалист и на Ronnie Scott's All Stars, работи и като радиоводещ в BBC Radio 3, получава множество отличия, сред които и второто място на "Sarah Vaughan International Jazz Vocal Competition" през 2025 г. След откриващото изпълнение на стандартът "That Old Black Magic" Emma Smith, както и всеки артист стъпил на сцената на Plovdiv Jazz Fest, изказа удивлението си от това, което е видяла и вкусила в България, акцентирайки калдъръмените улички на Пловдив и атмосферата на града. През целия си сет Emma Smith се шегуваше типично по британски - с доза елегантност и самоирония. Също толкова елегантни бяха и движенията и визията, характерни за цялостното представяне на вокалистката. Гласът ѝ се движеше гъвкаво, прецизно и уверено в песни като "Old Devil Moon", "Born To Be blue", "Old Cape Cod", "April in Paris", "A Sleepin’ Bee", a много вероятно слушател, който е запознат с историята на вокалния джаз, би казал, че приемствеността е налице - Emma Smith е изучила в детайл традициите. Самата тя открои легендарни имена като Mel Torme и Nancy Wilson като вдъхновяващи любими гласове.
Британската певица Emma Smith
СНИМКА: Ванеса Попова
Аранжиментите на пианиста Sam Watts бяха майсторски съобразени с вокалното соло и в услуга на мелодията, текста и посланието на песните. Впечатляващи бяха импровизациите на Конър Чаплин и Стив Браун – отговарящи на класическата джаз стилистика, но с невероятно чувство за инвенция, ритмична раздвиженост и очевидно изпипана техника, усъвършенствана през годините. Между изпълненията си Emma Smith разказа колко силно е мечтала за големите сцени, за артистичните тоалети и обичта на публиката. Не скри вълнението си когато сподели, че за първи път вратата към участия в родината на джаза - САЩ - се отваря широко за нея и през декември я очакват над 20 концерта в Ню Йорк като част от резиденция в престижния клуб Birdland. Освен, че ни остави чувство на благ комфорт и усещане, че сме се върнали назад към златните години на джаза, Emma Smith даде възможност публиката да се сдобие с най-новия ѝ албум - концертен запис от Ronnie Scott’s, както и "Bitter Orange" от 2025 г., получил близо два милиона слушания в стрийминг платформите.
Emma Smith, Sam Watts, Conor Chaplin, Steve Brown
СНИМКА: Ванеса Попова
Третият, последен ден на Plovdiv Jazz Fest, започна с усещане за празничност и доказателство, че усилията фестивалът да заеме своето място като едно от значимите културни събития в България, започват да дават своя резултат. Преди началото на концертите в Дом на културата "Борис Христов" директорът Мирослава Кацарова открои важността на институционалната подкрепа, като покани за кратко обръщение заместник-министъра на културата Марина Василева. От тази година фестивалът е вече част от Националния културен календар за 2026 г. След това беше връчена Наградата за цялостен принос на фестивала, отличила през годините изявени и забележителни джаз музиканти от българската сцена. За връчването Мирослава покани племенницата на Милчо Левиев и дъщеря на легендарния художник Йоан Левиев – Йоана Левиева. Тазгодишната носителка на наградата – вокалистката Хилда Казасян, която празнува 30 години на сцената – благодари както на Plovdiv Jazz Fest и Мирослава Кацарова, така и на нейните дългогодишни съмишленици в музиката Христо Йоцов, Димитър Карамфилов, Живко Петров и Михаил Йосифов.
Хилда Казасян получава Наградата за цялостен принос на Plovdiv Jazz Fest
СНИМКА: Ванеса Попова
Концертната програма започна с квартета на швейцарската певица с албански произход Elina Duni (с Rob Luft - китара, Kiril Tufekcievski - контрабас и Viktor Filipovski - барабани), последвани от гранд финалето на вечерта - израелският пианист Shai Maestro и триото му, в състав Matteo Bortone – контрабас и Amir Bresler - барабани. Общото между двете формации бяха изпълненията им, с които отдадоха почит към българския фолклор. Елина Дуни и Роб Луфт бяха аранжирали почти непосредствено преди концерта песента "Кавал свири" в интересно редуване на неравноделни размери. Шай Маестро пък разказа за връзката си с песните на българските женски хорове и как е бил дълбоко емоционално разтърсен от записи като "Малка мома". След това изненадващо за публиката покани специалните си гости, с които го свързва топло приятелство и сътрудничество по световните сцени през годините - народната певица Нели Андреева и дъщеря ѝ - вокалистката и контрабасистка Калина Андреева. Последва съвместно изпълнение на "Малка мома", което постави своеобразен емоционален връх в тази закриваща Plovdiv Jazz Fest вечер.
Шай Маестро с импровизирано изпълнение заедно с Нели Андреева и Калина Андреева
СНИМКА: Ванеса Попова
Елина Дуни и изтъкнатият лондонски китарист Роб Луфт, както и Шай Маестро, представиха пиеси от новите си албуми от тази година – "Reaching For The Moon" (ECM Records) и "The Guesthouse" (Naive Records). Музиката на Елина Дуни, както и на Шай Маестро, отразява влиянията от близкоизточната и балканската музика, проявени в естетиката, в хармоничните и ладови решения и в самия репертоар. Например, Елина изпълни няколко песни от албанския фолклор, както и собствен прочит на популярната арабско-андалуска мелодия "Lamma Bada Yatathana". И през трите дни на фестивала публиката имаше възможност да си занесе вкъщи частица от музиката, благодарение на щанда с плочи и дискове на Дюкян Меломан, където Маргарита Борисова и Явор Ганчев заедно с артистите създаваха още поводи за усмивка и вдъхновени спомени.
Plovdiv Jazz Fest е организиран от Blue M, а директор е Мирослава Кацарова.
Есенната програма на Plovdiv Jazz Fest се реализира с финансовата подкрепа Община Пловдив, Министерството на културата и е част от Културния календар на града, както и за пръв път и от Националния културен календар за 2026 г.
По публикацията работи: Росица Михова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!