Общество

Коментар

Израелско-палестинският конфликт като "война за завръщане"

сряда, 18 ноември 2026, 11:13

Израелско-палестинският конфликт като "война за завръщане"

СНИМКА: Изд. "Колибри"

Размер на шрифта

Възможно ли е израелско-палестинският конфликт да намери път към мира, докато съдбата на палестинските бежанци и правото им на завръщане остават една от най-дълбоките и отворени рани?

Наскоро в България бе представена книгата "Войната за завръщане" от Ейнат Уилф. В Йерусалим колегата Наталия Маева се среща с израелския журналист и изследовател Ади Шварц съавтор на книгата.

Защо мирът между израелците и палестинците продължава да изглежда толкова далечен и дали зад спора за териториите, границите и сигурността не стои много по-дълбок проблем – борбата за историческо признание и легитимност?

Кой е Ади Шварц? Той е изследовател и лектор, който работи по теми, свързани с арабо-израелския конфликт. Научните му интереси са насочени основно към историята на палестинските бежанци и съдбата на евреите, напуснали арабските страни.

"Срещаме се в центъра – Менахем Бегин, място, което придава особен исторически смисъл на нашия разговор. Мястото напомня за един важен момент от историята на региона. През 1979 година при управлението на Менахем Бегин Израел подписва мирен договор с Египет и се съгласява да върне целия Синайски полуостров. След години на войни и преговори двете държави успяват да постигнат мир", разказва Маева. 

 "Войната за завръщане" е документално изследване, което разглежда произхода на бежанския въпрос, концепцията за правото на завръщане и влиянието му върху развитието на израелско-палестинския конфликт.

"За да разберем тази позиция, която представя Ади Шварц, трябва да се върнем в далечната 1948 година. Тогава се създава държавата Израел и следва война, която води до масово разселване на палестинци. Между 700 и 750 хиляди души са принудени да напуснат своите домове. За мнозина първото убежище са училища, обществени сгради и разбира се, палаткови лагери. Особено тежка е ситуацията в Ивицата Газа."

Територията е с население под 100 хиляди души преди войната. Липсват жилища, липсват елементарни санитарни условия, липсва храна. След тежката зима на 1950 година Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток започва програма за замяна на палатките с по-трайни жилищни постройки.

"Но промяната на лагерите не означава, че бежанският проблем е решен. С времето той се превръща не само в хуманитарен, но и в политически въпрос, който се предава от поколение на поколение."

Днес в регистрите на агенцията фигурират приблизително 6 милиона палестински бежанци. Това не означава, че всички те нямат собствен дом и живеят в лагери, а регистрация не е равнозначна на юридическо признаване правото на завръщане.

"Според Ади Шварц една първоначално хуманитарна криза постепенно се е превърнала в наследена политическа претенция. Той оспорва идеята милиони потомци на бежанците да се завърнат на територията на днешен Израел, защото според него това би променило фундаментално характера на израелската държава."

"Ако правото на завръщане бъде извадено от центъра на палестинската национална кауза, какво конкретно решение остава за хората и техните семейства, които поколения наред живеят с паметта на загубения дом? Тук се сблъскват две различни представи за справедливост."

Разговорът с Ади Шварц връща към въпрос, на който повече от седем десетилетия няма отговор. Възможен ли е мир, ако миналото продължава да определя политическите претенции на настоящето?

Наталия Маева разговаря с Ади Шварц в Йерусалим и коментира неговата теза. Очаквайте интервю с него. Чуйте в звуковия файл!

 

Ади Шварц

Ади Шварц

СНИМКА: Наталия Маева

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!