Автор:
Венета Гаврилова
Новина
Доц. Георги Жечев: В Субсахарска Африка се говорят над 2000 езика
четвъртък 19 ноември 2026 09:49
четвъртък, 19 ноември 2026, 09:49
Доц. Георги Жечев
СНИМКА: Венета Гаврилова
Размер на шрифта
Доцент Георги Жечев е преподавател в Софийския университет по френска фонетика, отговорник е на специалността "Африканистика" във Факултета по класически и нови филологии. Неотдавна излезе монографията му "Субсахарска Африка като мозайка от езици: генеалогия и фонологична типология".
Появата на научното изследване в момент, в който българското Народно събрание прие на първо четене проект за Закон за българския език, неизбежно предизвиква съпоставка между две коренно различни езикови реалности и повдига въпроса за необходимостта от правна регулация на единствения официален език в страната ни.
Запознаването с пъстрата и сложна картина на езиците, говорени на юг от Сахара, е част от липсващото у нас знание за втория по големина и население континент, което от няколко години студентите имат възможност да получат в Софийския университет.
Доц. Георги Жечев: "Това беше една голяма празнота в програмите бакалавърски и магистърски, които предлага нашият Факултет по класически и нови филологии. Нямаше нищо за Африка и преди 6 години група ентусиасти от различни специалности на факултета се събрахме и създадохме тази нова специалност, която се занимава с африканския континент и по-специално с неговата част на юг от Сахара… Защото в северната част има един език, който доминира, това е арабският, докато на юг пъстротата на езиковата картина е впечатляваща…
Точна
цифра е рисковано да се даде поради факта, че се спори много кои са езици, кои
са диалекти на един и същия език, но можем да кажем, че от над 7000 езика, които се говорят в целия свят, над 2000 са в Африка
и то точно в тази част на Африка."
Има ли голяма разлика между тези езици?
"Има голяма разлика и специалистите, които са направили първите класификации, са стигнали до извода, че могат да се разделят на 4 големи езикови семейства… между тези езици има много малко общи неща. А пък и вътре във всяко тези макросемейства също има големи разлики според това в коя част на континента са разпределени географски, но също така са много силни и езиковите контакти.
Част от тези езици стават лингва франка, така както английският сега в световен мащаб е лингва франка. На регионално ниво има езици, които започват да бъдат изучавани от съседните етноси и се превръщат в нещо като език за общуване, общия език, на който могат да се разбират…
Европейските
езици на бившите колониални сили продължават да вземат сериозно място. Те са и
официални езици на по-голямата част от тези държави. Но редом с тях се нареждат
тези езици лингва франка, регионални и всякакви по-малки езици, които могат да
бъдат говорени от 2-3 милиона, от 100-200 хиляди души или понякога само от 10
хиляди души."
Дали езиците или езикът са повод за някакви конфликти, спорове, т.е. как
съществуват съвместно тези толкова много езици?
"Много често в конфликтите, за които ние чуваме в медиите, зад тях
стои някаква разлика етническа, лингвистична, която рядко се споменава от
анализаторите, но когато човек се позарови и види какви са тези, които са
противопоставени на други, какво ги обединява, се оказва, че има някакво
обяснение, което е на етническа, езикова основа…"
Кои са основните разлики между тези езици и това, което ние имаме като
представа що е език?
"Може би най-съществената разлика е, че рядко ги виждаме написани. С малки изключения. В Етиопия амхарският език е с много дълга традиция, той е и литургичен език на етиопската православна църква и там има писменост, която те си използват, и можем да го видим написан на много места. Но в Сенегал например почти нищо не е написано на някой от местните езици. Виждаме навсякъде надписи на френски език, евентуално може и на английски или на арабски, но на волоф, който е техният най-голям, най-многоброен език и лингва франка за Сенегал, почти не виждаме никъде надписи. Но това не води до застрашаване на съществуването на езика, той е даже процъфтяващ език, защото всички други сенегалски граждани го учат и понякога го учат повече него, отколкото френския, който се води официален език на държавата…
Африка е континент на устните
традиции, там
историята на различните етноси се предава в устна форма и има даже специална
каста в африканските общества, на френски са "грио", разказвачите.
Тяхната професия е много важна за всяко от тези общества и тя дори се наследява
в едно семейство от поколение на поколение, те стават грио и имат тази много
важна задача да пазят и предават паметта на съответния етнос, на съответната
езикова група."
Говорим за африканските езици, но си мислим за българския, защото тези
паралели, това съпоставително разглеждане на различни езикови картини, ни дава
ясна представа ние къде сме и какви са проблемите ни. Когато си представим тази
много сложна картина на езиците в Африка и я поставим до нашата българска, се
чудим на нас за какво ни е нужен закон?
"Никой от езиците там не е застрашен от останалите, защото те са си намерили и сферата на общуване, която е различна за всеки от тях, и като си запълват нишата те не изчезват, нито им се разваля качеството, те продължават да бъдат говорени, въпреки че, както стана дума и преди, не ги виждаме написани. Тоест, докато има хора, които са част от този етнос или тази група... които се идентифицират с езика, той не е застрашен."
Целия разговор на Венета Гаврилова с доц. Георги Жечев може да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Росица Михова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!