Древният Сардис

Програма Христо Ботев

А сега накъде? (Ефир приключение)

събота 9 август 2025 07:05

събота, 9 август 2025, 07:05

Храмът на Артемида в Сардис

СНИМКА: Оля Стоянова

Размер на шрифта

Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си представим къде се е намирал древния Сардис върху съвременната карта – той се намира в провинция Маниса в съвременна Турция, близо до днешното градче Сарт.

Цар Крез управлява Лидийското царство от 560 пр.н.е. до 546 пр.н.е., а знаем, че нарицателното "богат като Крез" се е запазило до днешни дни. И това не е случайно, защото първите монети в света са сечени в Сардис от цар Алиат, баща на Крез. Това са били първите златни монети, които ако искаме да бъдем по-точни – представлявали сплав от злато и сребро.

Според историята, която разказва Херодот, цар Крез бил толкова богат, че дори повикал гръцкия мъдрец Солон, за да му покаже несметните си богатства и да го попита дали според него той не е най-щастливият човек на земята. Мъдрецът не отговорил така, както царят очаквал, въпреки че очевидно бил впечатлен от видяното. Той дал примери с други хора, които са по-щастливи от Крез, макар и не били чак толкова богати като него. А накрая казал на царя, че е рано да се прецени кой е щастлив едва в края на живота му и едва тогава категорично може да се каже кой е живял щастливо.

Със сигурност в края на живота си Крез не е бил особено щастлив – той обявява война на персите, защото повярвал на думите на Делфийския оракул, че предстоящата война ще сложи край на една голяма империя. Пророчеството се оказало вярно, но Крез не е подозирал, че това ще бъде краят на неговото царство.

Древният Сардис

СНИМКА: Оля Стоянова

Това, което знаем за някогашния град е, че Сардис се е намирал в подножието на планината Боздаг, древната Тмолос планина, откъдето се спускали студени планински потоци, според описанието на Херодот. А това е се оказва много важен детайл, защото се приема, че Лидийското царство става могъщо не само заради обширната си територия, заради добрите търговски връзки и умелото управление на плодородните земи, но и заради златоносните води на река Пактол, която извира от планината. Именно тази река, дълга едва 25 км., се оказва, че е изиграла важно значение за възхода на Лидийското царство. Според митологията, за да бъдат толкова богати на злато водите на река Пактол, причината е само една – цар Мидас. Или както го познаваме – царят, известен с магарешките си уши и способността си да превръща всичко, до което се докосне, в злато. Според гръцката митология тъкмо той, по съвет на бог Дионис, отишъл да измие ръцете си в река Пактол, за да се спаси от дарбата си, която все повече изглеждала като проклятие. И така способността му да превръща всичко в злато изчезва, а река Пактол станала най-богатата на злато в древния свят. За съжаление, залежите и от злато били изчерпани бързо след това.

Сардис

СНИМКА: Оля Стоянова

Днес от Сардис, това място, което е било сцена на големи битки и исторически събития, не е останало много, освен впечатляващи археологически обекти. Турският град Сарт, който се намира наблизо, има население от близо 5 хиляди души и е квартал на Салихли в провинция Маниса. Но сред обширните ниви тук се издигат останките на амфитеатър, храмове, стадион, комплекс от бани и гимнастически салон, синагога и две църкви. Първото мащабно археологическо проучване в Сардис е ръководено от екип от Принстънския университет между 1910 и 1914 г., като е разкрит внушителният храм на Артемида и повече от хиляда лидийски гробници.

Туристическият водач Ясмин Акън разказва, че историята на древната лидийска столица Сердис е много повратна – градът попада в ръцете на много владетели – многократно опожаряван, разграбван и дори опустошаван от земетресения. През него преминали воините на Александър Велики през 334 г. пр.н.е. По-късно градът е превзет от Антиох III, а след това попада под контрола на царете на Пергам, а по-късно става част от Римската империя. До него стига дори монголският завоевател Тимур, а след това градът е завладян и от арабите.

Част от останките от храма на Артемида днес

СНИМКА: Оля Стоянова

"Трябва да се знаят няколко неща за Сардис. Първо, градът е построен на т.н. Царски път. Царският път означава, че тук минават търговските пътища и градът е бил богат и важен център.Второто е, че синагогата, изградена тук е една от най-големите и значими сгради. А третото е, че Сардис е една от седемте църкви в Мала Азия, т.е. една от седемте църковни общности", обяснява Ясмин Акън. И посочва главната улица, която ни води към града. "Трябва да използвате въображението си, за да успете да видите древния град. Да си представите всички тези процесии от хора, които са минавали оттук, отворените магазини, защото тази улица всъщност е представлявала търговска зона. Ако сравним нивото на съвременния град, ще видим, че древния Сардис се е намирал по-дълбоко, но това е заради културните пластове. Градът всъщност е бил окончателно разрушен заради земетресения и затова останките на повечето сгради са били погребани още по-дълбоко под земята. И по-късно на археолозите им се е наложило да копаят наистина дълбоко.Но дори по онова време, всички магазини, които виждате сега на тази търговска улица, са били двойно защитени, защото са били вкопани в земята за по-голяма сигурност. Очевидно за Сардис богатството е било много важно и хората са полагали големи усилия да го опазят", разказва Ясмин Акън.

Останките от Сардис и днес изглеждат впечатляващи

Снимки: Оля Стоянова

По публикацията работи: БНР екип

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!