За пропастта между нас и Бога

Един цар решил да иска отчет и да изчисти сметките си със своите подчинени за отминалата година. Казано на съвременен език - да провери бюджета и да установи кой колко пари и за какво е похарчил или взел заем. В един момент при него довели човек, който дължал 10 хиляди таланта, което е огромна сума за онова време. Ясно било, че длъжникът не може да върне сумата. Тогава господарят заповядал да продадат както имота му, така него и семейството му. Тази мярка била взета не толкова за да се върне дълга, колкото длъжникът да получи наказание за злоупотребените пари. Като чул присъдата слугата паднал в краката на господаря си и започнал да се моли да бъде пощаден, а в замяна на това да върне парите. Царят се смилил над него и му опростил дълга.

На излизане от господаря си слугата срещнал своя длъжник, който му дължал минимална сума пари. Вместо да постъпи като царя безмилостният слуга хвърлил в тъмница своя длъжник. Очевидците възмутени съобщили на царя за станалото. Разбрал за жестоката постъпка на своя подчинен в сърцето на царя наместо милостта заговорил езикът на строгата правда и той хвърлил своя немилостив слуга в тъмница до края на дните му, защото дългът, който имал никога не можел да бъде върнат.

Това е притчата, която е евангелско четиво за 11-ата неделя след Петдесетница. Спасителят я завършва с думите: "Тъй и Моят Отец небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията".

За пропастта между нас и Бога и възможността тя да бъде преодоляна разговаряме с доц. Мариян Стоядинов, преподавател в Православния богословски факултет на ВТУ "Св. Кирил и Методий".

Християнска поезия
Стихотворението "Еклисиаст" от Христо Ясенов, в изпълнение на актьора Ириней Константинов.