Любопитството насочва Крум Александров и Явор Христов към полимерната наука

Той се организира от Института по полимери към БАН и Факултета по химия и фармация в СУ "Св. Климент Охридски“. Научно жури отличи с грамота и парична награда трима млади учени – Крум Александров (Институт по полимери, БАН), Явор Христов (Институт по полимери, БАН) и Савина Колева (СУ "Св. Климент Охридски"). В студиото на "Следобед за любопитните" гостуват Крум Александров и Явор Христов.

"За мен химията е моят живот, интересът ми към нея е от малък, тъй като участвах и в различни математически състезания и олимпиади. Две години подред като участник в националния отбор на България по химия, спечелих два медала – златен и сребърен. След завършването на средното си образование учих във Факултета по химия в СУ "Св. Климент Охридски" и сега научният ми път е в Института по полимери към БАН.

На форума представихме постери, които разкриват научната ни работа. Проектът ни е свързан със създаването на циклични полимерни четки и той бе високо оценен от научното жури. Това са наноносители, които могат да се използват за доставка на лекарствени препарати. Техният синтез е доста сложен, а по проекта работим отдавна", сподели в ефира на "Следобед за любопитните" Крум Александров.

"Аз, също като Крум, отдавна се занимавам с природни науки и химия. Винаги съм се опитвал да разбера защо и как се случват нещата около нас, да си ги обяснявам, а реално от седми клас се насочих към химията и разбрах, че това е моята наука, защото нагледно обяснява нещата. Участвах в множество национални и международни олимпиади.

Носител съм на три сребърни медала от международни олимпиади по химия. Като студент в университета поставих началото на изследователската си научна работа. В момента възможност за научната ни работа ни дадоха в Института по полимери на БАН. Този проект, по който работим заедно с Крум, цели намирането на ефективни методи за доставянето на медикаментите или нуклеинови киселини по-лесно в организма на човека. Това досега е било невъзможно.

Процесът по изработката е много дълъг – изследване, проучване на свойства и едва след доказване на ефективността може да се правят вече и конкретни проучвания преди прилагането. Наноносителите са средството, обвивката на лекарственото вещество, която позволява нейното ефективно доставяне до определена цел в човешкия организъм.

Днес например при лечение на рак се ликвидират както болните, така и здравите клетки в човешкия организъм. Затова е важно при разработката на медикамент за лечение на рак да се разработи и начин, по който той да действа само на раковите клетки, за да останат здравите клетки невредими", разказа Явор Христов.

Целия разговор на Ани Костова с Явор Христов и Крум Александров можете да чуете в звуковия файл.