Демократично избраните президенти на България – от Желев до Йотова

Казват, че историята се пише от победителите. Истинските исторически страници обаче се пишат от идеалисти и почтени хора: "Когато се учим на се борим за демокрацията чрез демократични средства, това е сигурната гаранция, че ние ще победим!" – заяви първият демократично избран президент на България – д-р Желю Желев. Земен, обикновен и скромен. Не желаел да става президент, искал само да преподава философия.

Комунистическият режим му отнема този шанс, но съдбата му предоставя друг - да участва в писането на демократичната история на България.  Желев е един от най-изявените дисиденти, съосновател и първи председател на Съюза на демократичните сили с основана цел - извеждането на страната от тоталитаризма на широкия път на демокрацията. Ръководи делегацията на СДС на кръглата маса, на която управляващи и опозиция договарят как да се случи прехода. През 1990 година 7-то Велико народно събрание го избира за председател-президент. Две години по-късно Желев печели изборите за държавен глава.

1997 година България посреща с нов държавен глава. Наричат Петър Стоянов свободният президент, който следва стратегически цели -  членство на страната ни в НАТО и Европейския съюз. "Аз вярвам, че ще бъда президент на една нова България. България на 21 век, в който искам да прекрачим заедно".  Мандатът на втория български президент започва в разгара на най-тежката политическа и икономическа криза в новата ни история. Десетки хиляди протестират срещу управлението на БСП.  

"Фабриката за илюзии в България вече трябва да бъде затворена". Напрежение в сините редици и след като през 2001 г. Петър Стоянов посочва публично слабости в управлението. "Аз искам от Иван Костов да прояви кураж и решителност и самокритичност и максимална откровеност към българските граждани. Иване, те ще те разберат!" Избран за личност на столетието, Стоянов се кандидатира за втори мандат. Сочен е за сигурен победител, но губи изборите от кандидата на БСП.

Историк по образование, третия президент на България Георги Първанов е първият държавен глава, преизбран на поста. Обеща да е социалният президент: "Ако искаме да бъдем добри европейци, то първият белег на европеизма е солидарността".  За 10 години се сменят 3 редовни правителства. Първанов е сочен за инициатор на едно от управленията - архитект на тройната коалиция: "Имаше непримирими отношения там между НДСВ, ДПС и БСП. Трябва да може да намерим мостовете". България става член на НАТО и на Европейския съюз. И ако като лидер на БСП Първанов е против военната операция на Алианса в бивша Югославия, като президент има историческата привилегия да е част от събитията, свързани с членството ни в НАТО.

В мандата на Първанов между България и Русия бариери няма. В първия си мандат Първанов посрещна руския президент Владимир Путин за 125-та годишнина от Освобождението на България. Георги Първанов посрещна в България и американския президент Джордж Буш. Посрещна и папа Йоан Павел II, който призна, че никога не е вярвал в българската следа в атентата срещу него.

Освобождаването на българските медици в Либия Първанов превърна в лична кауза, увенчала се с успех, след години дипломатически усилия и историческа за България международна подкрепа. Първанов е единственият президент, срещу когато беше задействана процедура за предсрочно отстраняване от длъжност – неуспешна.

Георги Първанов си тръгна от "Дондуков" 2 след 10 години на поста. "Искрено вярвам, че и всеки един от вас, и историята най-вече, ще оцени българският успех от първото десетилетие на 21 век".

Второто десетилетие започна с нов държавен глава. Инженер и строителен предприемач, четвъртият президент на България Росен Плевнелиев встъпи в длъжност през 2012 г. "Получих доверието на хората с ангажимента да бъда прагматичният президент на модерна България.  Ще бъда по-различен политик и лидер. Няма да участвам в политически интриги, няма да разделям, няма да преча. Ще бъда политически арбитър, пристрастен единствено към национални интереси и приоритети". Петте години на "Дондуков" 2 бяха предизвикателство.

Какво ли не се случи в този мандат за първи път? Терористичен акт в България, миграционна вълна, невиждано политическо противопоставяне. Първи критичен момент – зимата на 2013 г., масови протести срещу монополите и оставка на първия кабинет на Бойко Борисов.

Президент и вицепрезидент спориха публично. След оставката на кабинета Орешарски на Плевнелиев му се наложи да назначи второ служебно правителство. Той остана един от най-силните критици на политиката на Кремъл и Владимир Путин.

Петият президент на България - военен пилот,  изпълнявал сложни фигури от висшия пилотаж като "Кобра" и "Камбана", готов да печели и политически битки. Още в първата си реч пред парламента Румен Радев показа на политиците, че няма да позволи да го контролират.

Първият президентски мандат се случи в драматично време, в което старият авторитарен модел на управление достигна своя апогей.  Кризи в управлението президента откриваше на всички нива. Наложи вето на почти 50 закона. "Моята борба не е срещу конкретно правителство, а срещу всеки порочен управленски модел". Радев постави рекорд по назначени служебни кабинети, общо седем. Критикуваха Радев заради позициите му за войната на Русия в Украйна.

Петият президент на България е единственият в историята на институцията, който се оттегли предсрочно.

"Днешната политическа класа предаде надеждите на българите в компромиси с олигархията и е нужен нов обществен договор". Така Илияна Йотова стана шестият държавен глава и довършва последната година от мандат: "Ти продължаваш напред и аз продължавам напред.  За същата сила, кураж и разум, за нашата България. Днес бе последният ми ден като президент".

Няколко месеца по-късно Радев се върна в президентството след още една спечелена битка – парламентарните избори - с мнозинство от 131 депутати за да представи състав на правителството си. С амбиция за пълен мандат.