Ниската избирателна активност е знак за криза на доверието

Какво показа президентският вот за състоянието на обществото, доверието в институциите и разделителните линии?

"Неизлизането на българите да гласуват поставя въпроси за доверието в политическия елит, разбирането за ролята на президента и усещането на гражданите, че могат да влияят върху управлението. Това коментираха проф. Ваня Добрева и журналистът и публицист Бойко Ламбовски в предаването "Нощен хоризонт" на БНР.

В анализа си на изборния ден проф. Добрева обърна внимание на тревожната тенденция все по-малко граждани да участват в гласуването. Според нея това поставя въпроса доколко обществото разбира ролята и правомощията на президента, както и какви очаквания възлага на институцията.

"Нашето общество не съвсем докрай разбира какво точно се изисква и каква е ролята на президента, какви са неговите правомощия", коментира проф. Ваня Добрева.

Тя свърза отношението към изборите и с очакванията на гражданите за икономическа стабилност, като подчерта, че тези очаквания не зависят пряко от президентската институция.

Недоверието и усещането, че гласът няма значение

Според Бойко Ламбовски ниската избирателна активност трябва да се разглежда и в контекста на нагласите преди вота. Очакванията за балотаж, формирани от социологическите проучвания и обществените коментари, вероятно са повлияли върху решението на част от избирателите да не гласуват на първия тур.

Той обаче определи като проблематично трайното усещане сред част от гражданите, че участието им в изборите не може да промени нищо.

"Нищо не зависи от мен. Защо да ходя да гласувам? Те са си решили всичко някъде там горе", посочи Ламбовски, описвайки нагласа, която продължава да се среща в обществото.

По думите му вотът е начин отделният гражданин да участва активно в обществения живот. Отказът от гласуване може да бъде израз на отчуждение и липса на доверие не само в политическите представители, но и в обществените авторитети като цяло.

"Това е следствие от липсата на доверие в политическия елит", коментира журналистът, като подчерта, че проблемът не може да бъде решен бързо.

Контролът върху изборите и доверието в институциите

Разговорът засегна и въпросите за организацията на изборния процес и сигналите за възможни нарушения. Повод за дискусията беше репортаж, излъчен по-рано в предаването, за случай, при който според разказа един избирател е гласувал три пъти с машина. Обстоятелствата около подобен случай подлежат на изясняване, но темата поставя въпроса за ефективността на контрола и спазването на изборните правила.

Според участниците в разговора доверието в изборите се формира в различни обществени и местни условия. В големите градове, малките населени места и селата гражданите могат да се сблъскват с различни зависимости и влияния - партийни, служебни, а понякога и етнически.

Ламбовски обърна внимание и на необходимостта гражданите постепенно да възприемат демокрацията като реална възможност да участват във вземането на решения, а не като процес, който се случва извън тяхното влияние.

По думите му е необходимо време, за да се утвърди разбирането, че хората могат да управляват собствения си живот чрез участието си в обществения процес, вместо да смятат, че решенията се вземат задкулисно.

Ще се повиши ли активността на балотажа?

В разговора беше поставен и въпросът дали по-ниската активност на първия тур може да бъде компенсирана при балотажа. Ламбовски изрази надежда, че част от гражданите, които са очаквали втори тур, ще упражнят правото си на глас при следващото гласуване.

Той обаче подчерта, че това остава очакване, а не сигурен резултат. Не е ясно и доколко призивите на политическите лидери към техните избиратели ще бъдат последвани.

Въпросът, който остава след изборния ден, е не само кой ще получи подкрепата на избирателите, но и как институциите и политическите представители могат да възстановят доверието на гражданите, че гласът им има значение.

Още чуйте в звуковия файл.