Бесарабските българи: Какво очакват от българския президент?

В Молдова живее една от най-големите исторически български общности извън пределите на страната ни. Само в град Тараклия около 7700 души са се определили като етнически българи, а в целия Тараклийски район те са мнозинство. В деня на балотажа на президентските избори в България питаме бесарабските българи какво очакват от държавата, с която ги свързват произходът, езикът и семейната памет. И доколко усещат, че България чува гласа им.

Кореспондентът ни в Силистра Незабравка Кирова разговаря с представители на българската общност.

Тараклия е място, в което българският език, традициите и културата са част от ежедневието. Тук българската принадлежност не е само спомен за предците, а част от живота на няколко поколения.
На първия тур на президентските избори българските граждани в Молдова имаха възможност да гласуват в 11 секции, разкрити в различни населени места, сред които Тараклия, Твърдица, Кортен и Кишинев. По обобщените данни в избирателните списъци са били 1684 души, а до урните са отишли 821. Не гласуват, винаги цифрите са почти едни и същи, каза посланикът на Република България в Република Молдова Мая Добрева.

"Не гласуват, но по принцип виждате, че населението е с демографски срив". 

Посланикът на Република България в Република Молдова Мая Добрева поставя акцент върху бъдещето на Тараклия и възможността районът да получи по-голяма самостоятелност.

"Усилията на България, посолството и на Молдова, благодарение на Молдова сме извоювали особен статут за Тараклия. Той се нарича муниципий, по аналогия със статута на град Кишинев и на втория по големина град – Белци, но тази самостоятелност ще бъде не само оперативна. Тя ще е с по-голям бюджет".

По-голямата самостоятелност би трябвало да даде и повече възможности за развитие. Но един от големите въпроси пред района остава дали младите хора ще имат причина да останат и да се върнат, тъй като мнозина идват да учат в България. Затова образованието и професионалната реализация са сред важните условия за бъдещето на общността.

Посланик Мая Добрева посочва интереса към висшето образование в Тараклия. Припомняме че, преди две години там бе разкрит филиал на Русенския университет.

"Но тук имаме университет и за две години вече имаме над 500 студента, което за мен е абсолютно потресаващ успех. Най-търсените специалности са мениджмънт, селскостопанска техника и компютърни технологии".

А как се усеща тази връзка с България от хората, които живеят и работят в Бесарабия? Изборният ден в Твърдица миналата седмица е преминал спокойно. Това потвърждава и Димитър Русев – хореограф от Силистра, който от четири години работи в съседното на Тараклия населено място – Твърдица.  И този път е член на секционната избирателна комисия там.

"Всичко е нормално. Около около тази бройка, която всеки път си гласуват. Ами голяма миграция има към България, към Русия, към западна Европа и по-младите ги няма".

За Татяна Бахова връзката с България е много повече от гражданство. Журналист в Кишинев, родом от Кортен, завършила журналистика в Софийския университет, тя се е върнала в Молдова. Казва, че с гордост се определя като бесарабска българка. На първия тур не е гласувала, но:

"Бях сигурна, че ще има и втори тур, днес ще отида да гласувам задължително. Доста българи тук се интересуват от това, което става в България, но повечето, които гласуват го правят заради свои интереси, като навсякъде по света. Няма политическа зрялост и точно разбиране за политически процес".

Когато говори за участието на българите от Молдова в политическия живот на България, поставя и въпроса за вниманието към тях – доколко кандидатите търсят среща с тази общност и запознават хората с намеренията си.

Тази липса на пряк контакт е сред критиките и на Федор Сабий – бесарабски българин, заемал различни постове в местната власт, работил в силовите структури и пенсионирал се като ръководител на криминалната полиция на Молдова.

"Гласувам на всички избори, но сме обидени на България, защото нямаме право да гласуваме за европарламент. Румънците имат право, ние нямаме. За съжаление, от 28 двойки ли колко бяха, нито един представител не посети Молдова, да се срещне с хората, да обясни тяхната програма. Хората казват: "За какво да отиваме да гласуваме". Аз не знам за какво да гласувам. Те с нас не искат да се срещат, пък ние трябва да ги избираме".

За Димитър Боримечков – журналист, публицист, краевед, общественик и писател – участието в българските избори е естествено продължение на връзката му с родината на неговите предци. Той също е гласувал на първия тур. А за предстоящия балотаж очакването му е свързано не само с избора на президент, а и с това дали бъдещите държавни представители познават хората и проблемите им.

"Да видим дали тези, които наистина ние ги познаваме, познават нашите проблеми". 

В Тараклия и в останалите селища на Бесарабия българската принадлежност се предава през езика, семейството, училището и традициите. Но тя има нужда и от съвременни връзки – образование, културен обмен, икономически възможности и внимание от страна на българските институции.

В деня на балотажа и бесарабските българи правят своя избор за президент на България. А очакването им е след изборите връзката с родината да не остава само в празничните речи и в спомена за общия произход.