Българите в чужбина се чувстват непредставени и непредставителни

На 1 ноември България гласува на втори тур на президентските избори. Сред избирателите са и българските граждани зад граница. Какви са причините за ниската активност на тези избори, какво очакват сънародниците ни в чужбина и какви са предизвикателствата пред бъдещия държавен глава? Отговори на тези въпроси търсим в разговор с Христина Карагеоргиева, която от години живее в Нидерландия. Тя е магистър по международни отношения и политически науки, преводач и бивш редактор в Английската редакция на Радио България. 

В изборния ден тя вече е гласувала в Амстердам, където по думите ѝ всичко е било добре организирано. Ниската активност на тези избори обаче поставя въпроса какво възпира толкова много българи у нас и по света да упражнят правото си на глас. Дали това са политическата апатия, недоверието към управлението на страната или усещането, че изборът им няма да промени нищо? Ето какво смята Христина Карагеоргиева:

"Независимо от това, че много от факторите, които изредихте, важат в еднаква сила за българите в чужбина и за българите в България и че допълнителен фактор е това, че в момента сме на президентски, а не на парламентарни избори (а пълномощията на президента са доста ограничени от Конституцията), това, което не можем да пренебрегнем всъщност, е обстоятелството, че от десетилетия много политически играчи в България целенасочено се опитват да ограничат вота в чужбина – дали чрез законодателни и административни хватки и ограничения на избирателните секции, дали чрез опитите да се внуши, че след като живеем в чужбина, ние не разбираме достатъчно добре ситуацията в България, за да гласуваме, или дори че нямаме моралното право да решаваме кой да управлява държавата. И това дава своите резултати. Затова за българите в чужбина решаващ фактор е степента им на гражданско самосъзнание. Разбирането, че всеки гражданин има неотменими права и че е наш човешки, граждански, патриотичен дълг, ако желаете, да продължаваме да гласуваме. Като гласуваме и за себе си, защото външната политика на България ни засяга пряко, и за любимите си хора, които сме оставили в България, и най-вече за онази хипотетична бъдеща България, в която бихме се върнали, ако някой ден тя бъде възможна." 

Сред българите в чужбина обаче има и поколенчески различия. По наблюдения на събеседничката ни, по-младите хора проявяват все по-голяма гражданска активност:

"В последните 15 години забелязвам по-висока ангажираност точно заради по-високата международна мобилност. А тя е основно сред по-младите хора – смята Христина Карагеоргиева. – Това, от една страна, означава появата на младо поколение с все по-висока политическа и гражданска култура, което, включително заради западното си образование, е по-склонно да гласува. Това обяснява и известната морална паника сред части от политическите елити в България, защото тези млади хора, видели действаща демокрация отвътре, рано или късно ще пожелаят да си вземат онази все още хипотетична България, открадната им от това, което наричаме статукво. Какво визирам под това? Визирам използването на ниската гражданска активност в България за инструментализиране на институциите с цел съхраняване на феодалните рефлекси от миналото. Тотален политически и икономически контрол за лично облагодетелстване на малцина. И, както всички разбираме, най-малкото, защото в такава среда реализацията им при връщане в България би била невъзможна."

Според събеседничката на Радио България, тази кандидат-президентска кампания е поставила избирателите пред въпроси, които далеч надхвърлят вътрешнополитическите противопоставяния. Войната в Украйна и последните политически процеси у нас са изтласкали на преден план външната политика и мястото на България в променящата се международна обстановка: 

"Предизборният дебат в голяма степен бе обременен от две обстоятелства – войната в Украйна и парламентарните избори, които хвърлиха България в един не дотам неочакван външнополитически завой, който обаче управляващите не успяват да вземат добре, с оглед на почти ежедневните им управленски, комуникационни, стратегически гафове, които не просто създават понятийна и политическа несигурност, но и подменят реалността с морален релативизъм. А това може да има тежки последици за България. И затова, ако доскоро външната политика не играеше съществено значение в политическите избори, тя днес е основна тема и не може да бъде нито пренебрегвана, нито маскирана зад вътрешнополитически дребнотемия. Въпросът в случая е, разполага ли избирателят с далновидността да види заплахите за България такива, каквито те са днес, и да реагира адекватно на геополитическите рискове, които заплашват не просто бита му, а възможността да се избегне война в Европа", подчертава Карагеоргиева.

Именно въпросът за националната сигурност според нея отличава тези президентски избори от тези досега: 

"Високият риск за националната сигурност и двете много различни стратегии за справяне с опасността, които противопоставят две много различни светогледа или визии за мястото на България в света. Тази ситуация, между другото, не е нова. Тя в известна степен разиграва една типично българска трагедия. От една страна имаме сравнително малобройна и ориентирана към Европа и меритократично настроена средна класа, склонна да изповядва универсалистки ценности, като човешки права, правова държава, международен ред, основан на международното право – всички те залегнали, условно и културно казано, в западноевропейското Просвещение. И от другата страна това, което имаме, е една по-травмирана прагматичност, култура на бедността и оцеляването, култура на научената безпомощност и моралния компромис, и снишаването на хората пред по-силния, която всъщност в момента вреди на България. И в този смисъл големият разлом в момента е в това къде стои България по отношение на това, от което в момента имаме най-голяма нужда – европейската солидарност. Дали България се вижда само като получател на солидарност, или като достоен партньор пред опасността."

Имат ли като цяло българите в чужбина конкретни очаквания от следващия президент? Чувстват ли се те достатъчно чути от институциите ни? И ако не, какво е необходимо да се направи за укрепването на връзката между България и нейните общности по света?  

"На въпроса Ви "Чувстват ли се чути от институциите?", отговорът е много прост – не. Включително защото се чувстват непредставени и непредставителни едновременно. И затова според мен е виновен реторичният антагонизъм към българите в чужбина в самата България – отговаря Христина Карагеоргиева. – На въпроса какво очакват – очакват България да не се отклони от европейския си път. И ако говорим за връзката с българските общности, нужна е политическа воля в България на тези общности да не се гледа или като на нещо чуждо, или като на ресурс, който е длъжен да спасява България от демографската криза. Такова инструментализиране на човека е цинично най-малкото. Всички сме еднакво хора и всички сме еднакво българи." 

Независимо от изхода на балотажа, следващият държавен глава ще трябва да работи в сложна вътрешна и международна обстановка. Кое, според събеседничката ни, ще е най-сериозното предизвикателство пред него?

"Бих казала балансиране на няколко едновременни кризи – геополитическа, икономическа, външнополитическа и криза на доверието в институциите. И всичко това в една сложна ситуация на хибридна и информационна война, където слабостите на България от всичко неслучило се досега стават все по-очевидни", сподели пред Радио България Христина Карагеоргиева от Нидерландия.