Контролираният вот и разделението остават предизвикателства за България

Изборът на новия президент в България поставя важни въпроси за бъдещото партньорство с изпълнителната власт и необходимостта от обединение на разделеното общество – обобщи Боряна Димитрова от социологическата агенция "Алфа рисърч", партньор на БНР при отразяването на изборите. Пред многоезичната програма на БНР тя коментира мобилизацията на избирателите, която доведе до повишена избирателна активност спрямо първия тур на президентския вот, преразпределението на политическата карта, значението на т.нар. "неспонтанен вот" и очакванията спрямо личността на президента.

Специален акцент в разговора е вотът на българите зад граница, който и на двата изборни кръга е коренно различен от този на гласуващите в страната. При 100% обработени протоколи от втория тур двойката Андрей Гюров и Георги Кандев печелят 56,36% от вота в чужбина (60 413 гласа ), победителите на балотажа Илияна Йотова и Кирил Вълчев получават 41,45% (44 413 гласа) от гласуващите извън страната, а "Не подкрепям никого" са избрали 2,20% (2360 гласа).

Активността в чужбина бележи ръст от 24% на втория тур – от малко над 80 000 на първия тур до около 106 000 души на балотажа – посочва Боряна Димитрова, уточнявайки че "мобилизацията зад граница е малко по-висока отколкото тази в страната. Но ако на първия тур гласовете бяха почти две към едно в полза на двойката Гюров-Кандев, то сега тази дистанция се скъсява на 56 към 41% на втори тур".

В тази президентска надпревара се включиха рекорден брой кандидати – цели 27. Как подкрепата за отпадналите след първия тур се преразпределя на балотажа?

"От отпадналите , и като относителен дял и като общ брой, повече е взела г-жа Йотова. При г-н Гюров тенденцията е по-различна, той взима повече от новите гласове, тези наши сънародници зад граница, които не са гласували на първи тур, а са отишли повече на втори тур."

Свикнали сме при избори да се говори за купен вот, но тежкият и належащ проблем на българското общество е контролираният вот –  коментира пред БНР анализатор в Антикорупционния фонд Марио Русинов. По думите му, на току-що отминалите избори контролираният и купен вот е доста по-малко. Това обаче не доведе до изключване на ролята на неспонтанния вот върху крайните изборни резултати.

"Понятието включва широк спектър от влияния върху избирателите, при които вотът не се упражнява по лична съвест и убеждение – от препоръки на местни и бизнес лидери до практики на купуване на гласове" – обясни Боряна Димитрова.

"Струва ми се, че на първи тур като че ли този дял беше по-нисък. Тепърва предстои анализ да видим секция по секция – наши колеги изследват много внимателно така наречените рискови секции, където от едни избори на други или всички гласуват почти по еднакъв начин, или вотът може да се обърне за съвсем различни кандидати, без за това да има съществени политически или други причини. И точно затова са рискове, защото говорим за сериозно влияние върху вота на тези избиратели. Предстои да видим, но можем все пак да кажем, че една част от новопривлеченият вот в България, е активизация и на част от мрежи на хората по места, близки до кандидатите. И ние го виждаме – един от признаците за това е разликата в подкрепата, която наблюдаваме в екзит пола и в паралелното преброяване. Такава разлика почти не съществуваше на първия тур, когато прогнозите в екзит пола се потвърдиха от паралелното. Не е достатъчно това, което сме наблюдавали само в една доста напрегната вечер с динамика на числата, за да направим категорични изводи – ще продължим да анализираме. Но пак ще кажа, че това е явление, от което България доста е страдала през годините, има съществени опити да бъде ограничавано, но едва ли можем да кажем, че е изкоренено напълно." 

Именно сериозното разминаване на резултатите от екзитпола на социологическите агенции с този от паралелното преброяване на бюлетините е една от най-коментираните теми в обществото след изборната нощ.

"Имаме две основни хипотези в този случай. Едната, че има определен дял от новоактивираните хора, които отидоха до урните... Но има и другата хипотеза – че част от хората поради това, че по някакъв начин променят лоялността си, идентичността си към определена политическа сила, тъй като ги няма техните кандидати или тъй като обстоятелствата налага да гласуват, както казваме, за по-малкото зло, те може и да не са декларирали в анкетните карти своя вот" – поясни социологът.

Изборите са в историята и България вече има своя първи демократично избран президент – жена.

"Това е добър знак, че българското общество няма стигма по отношение на пола, на това жените да могат да изпълняват едни високи държавнически функции" – посочи Боряна Димитрова. Относно бъдещите отношения с властта, силната мобилизация на подкрепа от страна на премиера Румен Радев и неговата политическа формация "Прогресивна България" между двата тура предпоставя по-скоро институционално единогласие, отколкото противопоставяне в бъдещата работа на двете институции – Президентство и Министерски съвет.

Силна държава в силна Европа, държава с гръбнак – така настоящият и бъдещ президент Илияна Йотова формулира своите приоритети, допълвайки, че гражданите са гласували за стабилност, сигурност, мир и обединение. И това на фона на една агресивна предизборна кампания и сериозна поляризация в българското общество.

Според анализа на Боряна Димитрова, преодоляването на дълбоките разломи в обществото (между вота в чужбина и у нас, както и между големите градове и провинцията и пр.) изисква изоставяне на стигматизиращия политически език и обединяване около конкретни, изпълними национални цели.

"Струва ми се, че ако говорим за обединение, което безспорно е необходимо – българското общество не може да живее с толкова тежки разделения помежду си, това означава поне две неща: да скъсаме с езика, който стигматизира част от обществото, който говори само за сглобки и кални кампании. Това означава президентът в много голяма степен да търси общото, обединяващото. И второто нещо е, да се търсят теми, които са не просто абстрактно обединяващи, позоваващи се на красиви ценности, а да се търсят начини, по които България може да си поставя изпълними цели, зад които да застават различни слоеве от българското общество и да привлекат тяхното единодействие."