Гергана Бониа: Родината е навсякъде по света

Къде е Родината? И какво е България за хората, които от години живеят в чужбина? Какво ги обединява и на какво искат да научат децата си?

В град Есен, провинция Северен Рейн-Вестфалия, в Германия, вече осма година съществува дружество „Родина“, инициирано и създадено от българската общност там. Основна задача на дружеството е да поддържа българското училище "Иван Вазов".

 Най-новата му инициатива е организацията за подпомагане на българи, които търсят възможности за лечение в болниците в Северен Рейн-Вестфалияти.. Нашенци са действат с преводи и придружаване по лечебните заведения и всякаква помощ за престоя там.

Инициатор на създаването на Българското училище "Иван Вазов" през 2017 година, както и на Дружество "Родина" в град Есен, Германия през 2019 година, е Гергана Бониа.

Тя разказа, че училището тръгва от малка група от 10-15 деца, но днес наброява 120. Има групи в детска градина и училищни от първи до седми клас. Децата не са вече само собствените – на членовете и създателите на дружеството, но и на много други българи, които живеят освен в Есен, и в близките градове около него - Бохум, Гелзенкирхен, Гладбек.

„Имаме различни деца и семейства с различни етноси, които обаче желаят и държат да изучават български език и това ние им предоставяме тук на място“, казва Гергана Бониа.

През годините минават през различни перипетии, но винаги намират изход от ситуацията. Заради увеличения брой на децата, още първата година след началото сменят сградата. В момента за училището ползват базата на интернационално училище, в което през седмицата се обучават деца от различни народности, а в събота – българските деца.

Освен за българските знания на децата, дружество „Родина“ се грижи за задоволяване и на нуждата от български дух за техните родители.

„Работим с различни мениджъри, които докарват български артисти, театри и концерти. В Есен ние осигуряваме публика, търсим зали и по този начин обогатяваме възможността на нашата общност да взимат участие в такива програми“, обясни Гергана Бониа.

Друга дейност, която се развива до основна, е изучаването на български народни танци. „Беше пак по идея на наш бивш татко, който имаше желание, точно по Ковид-пандемията, да започне изучаване на хора“, спомня си Гергана. Първоначално идеята се осъществява от родители, които танцуват, докато чакат в събота децата си да приключат часовете в българското училище.

„В началото бяхме около десетина човека, нямаше и толкова, просто хора обичащи да танцуват и започнахме да танцуваме без никакви изяви, просто за да уплътним времето си“, разказа Гергана Бониа.

Днес танцуващите са около 25 души, повечето любители, но с професионален ръководител-хореограф – Северина Петкова. С течение на времето от танцьорите се обособява малка формация, която излиза на сцена и участва в различни изяви в Есен. Миналата година се включват в събора „На мегдана на Другата България“ в Лион, Франция, а тази година са заявили участие за изданието в Мюнхен и вече усилено репетират „Тракийски танц“.

Но Гергана Бониа не спира до тук. Отскоро дружество „Родина“ разработва проект, с който да осигури възможност на възрастните родители на българите в Есен да се адаптират по-лесно на германска земя. Тъй като не знаят езика, много от тях се затварят и изолират, а това е процес, който може да доведе до деменция и други болести при възрастните хора.

„Нашата следващата крачка, която искаме да направим, е едно съботно кафе за възрастни хора, където отново да бъдат придружавани от нас и където да се събират, да разговарят помежду си, да играят и просто да бъдат себе си в своя среда“, обясни Гергана.

Тя е категорична, че Родината е навсякъде по света. Но си пожелава повече подкрепа както от българските институции, така и от хората.

Преди години да си в чужбина беше изгнание, сега е всъщност собствено желание за изгнание. Но когато има повече подкрепа, тогава се чувстваме по-силни да продължим традициите и да останат тези желания за връзка с България. И да се предадат и в нашите деца, което може би е основната ни цел,

казва българката.

На хората, които са в България би казала, че са щастливци, защото чувстват родината си. А тези, които са извън пределите й, са малко или много самотни.

Затова се опитват да я претворят във всичко, което правят – и в родната реч, и в родните ритми, и в родните празници, като Коледа и 24 май.

Всъщност, в дружество „Родина“ в Есен и в българското училище „Иван Вазов отбелязват всички празници – и официалните, и народните. Напролет правят мартенички и славят буквите, наесен честват Будителите, зиме изработват сурвачки и коледуват.

И си пожелават „повече сила и подкрепа и да сме здрави най-вече“, за да продължат с родолюбивото си дело навсякъде, където чувстват България.