Имаме отговорност към децата да ги възпитаме в любов към България

„И лесно, и с известни трудности, но преди всичко с много силно желание и любов към тези наши български традиции и всичко българското.“ Така Северина Петкова, хореограф и ръководител на българските танцови групи към българското училище „Иван Вазов“ и Дружество „Родина“ в германския град Есен отговаря на въпроса как се съхранява българския дух извън България.

Децата не се задоволяват само с разкази какви са традициите ни и какво са правили нашите предци едно време. Затова възрастните провокират вниманието им като показват клипчета, филми, заедно с малките изработват различни предмети, карат ги да се включат в подредбата и подготовката за трапезата на Бъдни вечер например, учат български хора, пеят коледарски или лазарски песни.

Северина Петкова е убедена, че чрез народните танци децата изпитват още по-силен интерес към България. Това според нея е един от най-добрите проводници към българското.

„И това ме прави много щастлива, не само мен, но и моята колежка в танците, както и колежките от българското училище и това всяка изминала година все повече ни вдъхновява и ни мотивира. И ни убеждава, че правим правилното и ни дава увереност да продължаваме“, каза тя за Радио Кърджали.

Северина Петкова ръководи танцовата група за възрастни и деца „Родина“ в Есен, която е създадена  през 2021 г.

Детската е към българското неделно училище „Иван Вазов“. Тя е извънкласната дейност в училищния процес и дава възможност на всяко дете да се докосне до магията на българските танци и традиции, като възпитава от децата любов към самобитната национална култура, създавана в продължение на векове.

Групата за възрастни се организира спонтанно, по запитване на двама самодейни хореографи. В началото си групата наброява малко родители, които, чакайки децата от училище, решават да се отдадат на народните танци и музиката. Сега обаче броят на любителите на българските ритми е много по-голям. До толкова, че са сформирали представителен състав, с който представят пред публика хореографски разработки.

В работата с децата на Северина помага Веселина Чакърова. И двете имат богат опит с народните танци и преподаването. Самата Северина е играла в ансамбъл „Здравец“ в България и е ръководител детската танцова група „Здравец“.

Тя не дели децата на родени в Германия и родени в България и е категорична, че обичта към родината се подсилва с танците.

Прави й впечатление, че малките танцьори харесват разнообразни ритми. Момчетата например, както се впечатляват от песни от Добруджанската фолклорна област, така и с удоволствие играя шопски и тракийски хора.

Хорото им влиза в кръвта, смята Северина и дава за пример един от възпитаниците й, който миналата година по време на събора „На мегдана на Другата България“ в Лион, Франция, самичък се опитал да разучи Малешевско хоро, докато големите го играели.

„За едно 8-9-годишно дете не е особено лесно, но сам прояви интерес. Дойде при мен и каза - Може ли да ми го покажеш? Харесва ми. Аз казах - да, разбира се. Буквално за 15 минути той го хвана и всеки път, когато се танцува това хоро до ден днешен, той се включва и на него това му доставя удоволствие“, спомня си Северина.

Големите танцьори пък  много харесват ритмичните и бързи  шопски и северняшки хора, казва ръководителката им.

В групата й има и германци, които се справят много добре, „защото идват и се включват в хорото наистина със сърце и любов. Просто е очарователно. Защото това си нашият фолклор, нашата Родина, за тях се пада нещо чуждо, но наистина те го приемат като свое“, казва Северина Петкова.

Според нея няма чужденец, който да не е омагьосан от българския фолклор, ритъм, танц и носия.

И на нея сили й дава именно българското, любовта към България, към децата.

„Смятам, че ние като българи, като възрастни, имаме отговорността към идните поколения да ги възпитаме на добро, на любов към България и към хубавото, към музиката, към танца, защото това са все добродетели, които са важни и за живота им като личности“, каза Северина Петкова.