Борис Славчев и страната на режисьорите

Борис Славчев е режисьор, чийто житейски път е свързан колкото с България, толкова и с Италия. Повече от 7 години той живее в Рим, учи езика, учи кино, снима за Българския културен институт там, като създава и документалния филм "Заветът на Борис Христов", излъчен в ефира на БНТ, различни по смисъл и послания изложби представя в галерия "България" към института. Появяват се и късометражните филми "Връзката" и "Пътят на Нико", импресията "Две души", както и документалният "Древноримски Пловдив", с който Борис се стреми да покажа на света, на Италия, коя е всъщност България. Той не спира да поддържа тази българо-италианска връзка, най-вече в себе си и в киното, което прави.

Италия според него е много гостоприемна за хората, които искат да се занимават с изкуство. Тя дава много възможности, дори конкуренция. Макар трудно да се оцелява в такава обстановка, ключът към успеха е в постоянното обновяване и развитие.

"Киното за мен е една реалност, която дава много свобода на фантазията", каза в "Кино с думи" Борис Славчев. Затова и заминава да учи и живее в Италия – за да бъде в свят, който му позволява да разгърне потенциала на въображението си. Италия за него, а и не само, е страната на режисьорите.

Борис вярва, че чрез филмите си кинотворците влияят на обществото. На мнение е и, че това какъв стил на снимане ще избереш за своя филм, зависи от историята, която разказваш.

Дали обаче стилът е нещо, което притежават, или нещо, което придобиваш и изграждаш с времето? А може би е някъде по средата и трябва преди всичко да бъде осъзнат? Как неореализмът повлиява на Борис Славчев и защо Италия променя вкуса му за кино? Кое е щипката сол в кинопроцеса за него и какви филми всъщност иска да прави? И защо трябва да говорим повече за нашата България, но обективно?

Чуйте от Борис Славчев в звуковия файл:

Снимки – личен архив