Д-р Станислава Хитрова: Как се пораства от 450 гр. до здрав младеж?

"Кенгуру грижата" и стабилизиране на новородено с критично състояние - това е втората част по темата "Неонатологията в България - перспективи и развитие" на здравния подкаст на БНР "В центъра на системата" с автор и водещ Гергана Хрисчева.

Темата е продължение на епизода:

Неонатологията в България - между дефицитите и успехите

Гост по темата е:

✔️ Д-р Станислава Хитрова - началник на Интензивното отделение към Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом"

"Най-важното е родителите на недоносените бебета да си тръгнат от родилното отделение уверени, че могат да се грижат за детето си у дома, каза за подкаста на БНР "В центъра на системата" д-р Станислава Хитрова.

"Недоносеното бебе и неговите родители започват пътя си заедно – под медицинско наблюдение, но и с много страхове, въпроси и несигурност. В неонаталната грижа лекарят не лекува само пациента, а работи с цялото семейство. Именно върху тази връзка между медицина, родители и емоционална подкрепа."

Родителите – неизменна част от лечебния процес

"В нашата специалност първият контакт между родителите и недоносеното или болното бебе се случва заедно с нас. Ние сме тези, които първи поемат грижата за детето, даваме информация за състоянието му и сме свидетели на първата среща - първото докосване, първия поглед, понякога и на първите сълзи, обясни д-р Хитрова.

Според нея доверието между лекар и родители в неонатологията не е еднократен акт, а процес, който се гради при всяка среща и всяко свиждане.

"Разясняваме болестите, диагностичния процес, какво предстои, какви са възможните сценарии. Родителите винаги питат: Какво ще стане? Какво да очакваме? Нашата задача е да им дадем хоризонт."

Първият кенгуро-сектор в България  - модел за бъдещето

През юли 2025 г. в "Майчин дом" е открит кенгуро-сектор към Интензивното неонатологично отделение - първият по рода си в страната.

"Това е нашата голяма гордост“, каза д-р Хитрова.

"Секторът включва 11 стаи, създадени максимално близо до домашната среда, както и обща интензивна зала за деца, които все още не са готови за кенгуро-грижа.

В сектора могат да бъдат настанени майки, а в някои случаи и двамата родители, за да се обучават в специфичните грижи за недоносеното бебе - под постоянен медицински контрол, допълни тя.

Обучението, което спестява тревогата у дома

"Грижата за недоносено бебе често е предизвикателство дори за опитни родители. Храненето е бавно и със специфични паузи, наблюдението - постоянно, а медицинските процедури - непривични. Родителите се учат да следят дишането, показателите на бебето, позицията, кърменето. Горди сме, че успяваме да закърмим някои от тези бебета още по време на престоя им в интензивното отделение“, сподели още д-р Хитрова.

В кенгуро-сектора родителите се обучават още:

как да прилагат медикаменти

как да правят инхалации у дома

как да използват мониторно наблюдение

как да реагират при тревожни симптоми

"Това е период, в който родителите стават по-уверени. Страхът намалява, а с него и рискът от грешки след изписването."

Емоционалната сигурност – ключов ефект от кенгуру-грижата

Според д-р Хитрова най-големият ефект от кенгуро-грижата не е само медицински:

"Майката трябва да се чувства сигурна, че се справя. Това се предава и на детето. Кенгуру-грижата е полезна и за бебето, и за родителите -  хората се чувстват спокойни и благодарни, че знаят какво да правят у дома. В сектора активно участват и бащите.

Имаме семейства, в които майката и бащата постъпват заедно. Това е обучение и емоционална подкрепа за цялото семейство, пояси неонатологът. 

Недоносените усещат емоциите

Наблюденията на неонатолозите показват, че бебетата реагират силно на емоционалното състояние на родителите си.

"Когато майката е разстроена и плаче, това моментално се отразява на жизнените показатели на бебето в кувьоза. Затова молим родителите - при детето да има усмивки и кураж. Сълзите - навън."

Много е важен и контактът "кожа до кожа", носенето в слинг или кенгуру-раница намалява стреса, успокоява коликите и създава усещане за сигурност, каза още лекарят. 

Проследяването след изписването - дълъг, но важен път

"Недоносените деца подлежат на строго проследяване след изписването. Задължителни са трансфунтанелните ехографии на мозъка, оценката на двигателното развитие и прегледи при детски невролог, пулмолог, кардиолог и очен лекар", предупреди д-р Хитрова.

"При необходимост децата се насочват към специализирана рехабилитация. Двигателната терапия е изключително важна, за да може детето да навакса и да се развива пълноценно."

От 450 грама до здрав младеж

На въпроса за най-малкото бебе в практиката ѝ д-р Хитрова си спомни ясно:

"Първият ми най-малък пациент беше момченце - Калоян с тегло 450 грама. Лекувахме го месеци наред. Най-голямата награда е, когато такова дете си тръгне у дома и след време се върне пораснало и здраво."

Днес много от някогашните пациенти на отделението вече са пълнолетни.

"Наскоро ни посетиха младежи на 18 години - родени с тегло 800–900 грама, вече студенти. Това е огромна гордост, каза специалистът за БНР.

Липсващото звено: психологическата подкрепа

Една от сериозните липси в системата остава психологическата грижа.

"Клиничният психолог трябва да бъде част от болничното звено. Родителите са изключително тревожни и имат нужда от професионална емоционална подкрепа, подчерта д-р Хитрова.

Поглед напред

Световната здравна организация още през 2022 г. препоръчва създаването на кенгуру-звена.

"Колкото повече такива структури има в България, толкова по-добре ще бъде за бебетата, родителите и медицинските екипи“, убедена е д-р Хитрова.

Темата за последващата грижа у дома и нуждата от специализирани медицински сестри след изписването ще бъде акцент в последната трета част следващия вторник в 8 часа. 

Очакваме вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg

Всички епизоди на подкаста ще намерите: Binar, Spotify, YouTube