"Кукни кукувице" - любимата народна песен на Гоце Делчев

Днес се навършват 154 години от рождението на Гоце Делчев – основна фигура в борбата за освобождението на Македония от османска власт.

Тази вечер водачът на ВМРО ще бъде почетен в София с концерт на фолклорния ансамбъл "Гоце Делчев", в зала "Ивент център" на улица "Пиротска" 5 от 19.30 часа.

В рамките на този концерт ще прозвучи възродена любимата народна песен на Гоце Делчев – "Кукни кукувице". Аранжиментът за мъжки хор е дело на неговия родственик – диригента Христо Христов.

За песента "Кукни кукувице" се знае, че Гоце Делчев е обичал да я слуша и сам да я пее. В нея се призовава на бунт поробеното население, останало под османско владичество. Досега е известен само един нейн запис – студиен, от 1988 година в аранжимент на композитора Александър Йосифов, в изпълнение на смесен хор и оркестър на БНР.

Близо 40 години по-късно, без да знае тази реализация, диригентът Христо Христов намира песента нотирана, разбира се едногласно, в сборник на фолклориста Николай Кауфман със събрани народни песни. Христов върви по свой път и прави друга версия - за мъжки хор без съпровод и с пълния текст, цензуриран някога.

Довечера тя за първи път ще прозвучи пред публика – на видеозапис, в който самият той дирижира.

Всяка година Христо Христов се стреми да отбелязва рождения ден на дееца на ВМРО - като негов потомък, както разказва самият той:

"Моето роднинство с Гоце Делчев е чрез моя прадядо, който му е брат. По онова време семействата са били големи - от 9 деца, от които 5 момичета и 4 момчета. 3 от тези 4 момчета са убити. Най-последното дете, което е изтърсак, е моят прадядо Христо и аз съм Христо".

"Айде, мори, кукни, кукни, синьо пиле кукувице, мори, кукни, дано кукнеш" са първите думи на песента.

"Това е била любима песен на такива буйни мъже по онова време. Може да си представи човек втората половина на деветнадесети век, особено след случилото се на Берлинския конгрес и след много надежди, когато се разпарчестосва територията, където е българското землище, една част само остава Княжество България, а другата остава Източна Румелия, а пък Македония и Одринско си ги връщат на Османска Турция все едно нищо не е било и естествено, че на бабите никак не им е харесвало това. Никой не иска да е рая и са надигнали глава" - разказа пред БНР композиторът.

Изкуствоведът Петър Пламенов, доцент по естетика във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" допълва:

"Нашата революция се прави наистина от младежи, но те по кантовски са зрели. Те имат просвещенска сила в себе си, тоест те търсят знанието и превръщат знанията си в действие и може би затова и народната песен свързва пролетния огън, който всъщност води до цъфтеж и онази особена натрупана статична енергия, която трябва да доведе до рязка промяна на нещата и тази песен показва именно тази енергия, тази сила в българина, която трябва да се прояви. Песента е всъщност пробудата, затова тази песен е едновременно завет, пробуда и тържество, празник".

Христо Христов е предоставил своята версия на песента и на институции в Република Северна Македония, която също приема Гоце Делчев за свой национален герой:

Диригентът Христо Христов само би се радвал, ако любимата песен на Гоце Делчев звучи по-често. Казва, че би предоставил своя аранжимент на всеки, който има желание да я изпълнява и популяризира.

От звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Таня Иванова.