Къщата на албанеца принадлежи на Бог и на госта

Паметта не е паспорт за преминаване на граници, тя е носител на идентичност и връзка с общността. Каква е историческата съдба на албанците и как се преплитат техните пътища с България?

Албанците са автохтонно население на Балканите, чиито исторически територии обхващат не само съвременна Албания, но и части от Пелопонес, Италия и Гърция. През 15 век, под натиска на османската експанзия, много от тях търсят нов дом в Гърция, Италия и Сицилия. В различните страни албанците са известни под различни имена – арванити в Гърция, арбъреши в Италия, арбанаси в България, а по време на османското владичество често са наричани арнаути.

В България тази общност има дълбоки корени и богата култура, живееща между две държави. За нея разказват Костандина Белло от албанската редакция на Радио "България" – БНР и Катерина Николовска от посолството на Република Албания. Двете млади жени споделят личните си истории за това как любовта към родината и връзката с другата страна се преплитат в ежедневието им, езика, традициите и празниците.

Албанците са образували компактни общности в различни държави, а основният фактор за тяхната консолидирана идентичност е езикът. Религията не е била обединяващ фактор – православни, католици и изповядващи исляма съжителстват в хармония и проявяват изключителна религиозна толерантност. Езикът, традициите и културата са това, което укрепва общността. Албанският език е уникален в индоевропейското семейство, без близки родствени езици, и неговата литературна и писмена форма се развива късно.

Историята на албанците в България е дълга и сложна – от средновековните селища Арбанаси и Мандрица до първите албански дружества и отпечатване на азбуката им в София. Езикът е бил обединяващият фактор, докато религията остава разнообразна, а културата, музиката и литературните проекти укрепват връзката между две държави и две култури.

Днес те са добре интегрирани, но запазват своята културна идентичност – езикът, празниците, обичаите и гостоприемството им продължават да са живи. "Къщата на албанеца принадлежи на Бог и на госта", казва стара поговорка, и тя остава вярна и днес.

В предаването "Гласовете на земята" гостуват доц. д-р Екатерина Търпоманова от Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски" – преподавател по албански и преводач на албанска литература, както и албаноложката Анна Капитанова-Кръстева, които споделят своя поглед върху културата и историята на албанската общност.

Слушайте "Гласовете на земята" и открийте живота на албанците в България – между история и съвремие, между две култури, които бият в едно сърце.