Кога сексуалният интерес става разстройство?

В ефира на "Lege Artis" темата за сексуалните девиации беше поставена в широк контекст – приемане, отхвърляне, разбиране и лечение. Водещият очерта рамката на разговора, като акцентира върху обществените реакции в последните дни – искания за регистър на педофилите и въвеждане на химическа кастрация. По темата говори психиатърът-сексолог д-р Петко Величков, който представи медицинската и сексологичната перспектива.

Регистър и химическа кастрация – къде е ролята на експерта?

В началото на разговора водещият поставя въпроса за регистър на педофилите и за прилагането на химическа кастрация.

Д-р Петко Величков подчертава, че създаването на регистри е въпрос на законодателството, а не на медицинската експертиза. Според него специалистът няма правомощия да решава дали да има или да няма регистрация.

По отношение на химическата кастрация той обяснява, че в някои страни тази практика е била прилагана до скоро. Обикновено тя е резултат от споразумение между правораздавателните органи и засегнатото лице, като се предлага намаляване на наказанието при съгласие за такава медицинска интервенция.

Как медицината определя педофилията?

На въпроса как изглежда картината в България от медицинска гледна точка, д-р Величков определя педофилията като девиантно сексуално поведение.

От сексологична гледна точка, обяснява той, са необходими два критерия, за да бъде дадено поведение, определено като девиантно сексуално разстройство:

l Наличие на интензивен и продължителен сексуален интерес към малолетни или непълнолетни лица, включително интерес към генитална стимулация или любовна игра с лица, които не са физически и полово зрели.

l Разстройството да причинява страдание на самия човек и да води до сериозни социални и професионални конфликти.

Сексуалните девиации, уточнява той, се наричат парафилни разстройства, когато са налице тези условия. Освен личното страдание, практикуването на подобно поведение спрямо непълнолетни нанася вреда както на отделния индивид, така и на обществото като цяло.

Какво още включват сексуалните девиации?

Д-р Величков обяснява, че темата е изключително обширна. Най-общо сексуалните девиации могат да бъдат:

• Обектни – насочени към нетипичен обект;
• Свързани със страдание и унижение – например сексуален садизъм и сексуален мазохизъм;
• Практикувани без съгласие на другия.

Педофилията попада в последната категория, тъй като малолетните и непълнолетните не могат да формират свободна воля поради психична незрялост.

Приемане и отхвърляне – ролята на обществото

В частта от разговора, посветена на общественото отношение, д-р Величков посочва, че обществото се ръководи от морални принципи, характерни за съответната общност. Върху тях стъпва и правната рамка за санкциониране.

Той подчертава, че моралът не е статичен – възприятията се променят във времето. Като пример посочва декласифицирането на хомосексуалността като болест, която в миналото е фигурирала в диагностичните ръководства.

Слушайте!