Здравеопазването в Югозапада: между стабилност и липси

Югозападна България често се възприема като по-близка до центъра на страната, но картината на здравеопазването в региона показва сериозни различия – от относителна стабилност до видими липси.

В МБАЛ с подразделения в Сандански и Петрич, която обслужва и Кресна и Струмяни, здравната помощ е осигурена целогодишно. По думите на Васка Николова персоналът засега е достатъчен, но голяма част от медиците са в пенсионна и предпенсионна възраст, което поставя под въпрос бъдещото кадрово обезпечаване.

В Гоце Делчев заместник-кметът Саид Иброш заявява, че няма проблеми със здравеопазването. Почти всички населени места имат лични лекари, с изключение на Добротино и Делчево, където лекарите пътуват от града. Кметските наместници съдействат на възрастните хора при нужда. Според него общината е "жива община", хората се връщат след работа в чужбина, има икономическо развитие и стабилна болница, която обслужва и пациенти от други общини и от Гърция.

По-различна е ситуацията в района на Кюстендил, описана от Валери Леков. В селата около града достъпът е по-лесен, но в по-отдалечените населени места липсват амбулатории и аптеки. Хората пътуват до града дори за най-елементарни лекарства, ако здравето и средствата им позволяват. Той посочва и Мелник като пример за туристически град без аптека и определя здравната система като "направо счупена".

Все пак има и положителна стъпка. Кметът на Община Кюстендил Огнян Атанасов обявява изграждането на 11 нови амбулатории в селата Раждавица, Шишковци, Таваличево, Скриняно, Пиперков чифлик, Николичевци, Копиловци, Жабокрът, Гюешево, Граница и Вратца. Макар това да обхваща малка част от населените места, инициативата е стъпка към подобряване на достъпа до медицинска помощ.

Слушайте!