Мнения

Интервю

Ще се стигне ли до президентски избори и референдум за територии в Украйна?

Интервю с Антон Грушецки - изпълнителен директор на Киевския международен институт по социология

събота, 21 февруари 2026, 11:55

Володимир Зеленски

Володимир Зеленски

СНИМКА: АП/БТА

Размер на шрифта

Преди четири години войната заварва изпълнителния директор на Киевския международен институт по социология Антон Грушецки и съпругата му с две болни деца, едното тогава пеленаче. Два месеца прекарват извън Киев, но след това се връщат. Семейството има избор - братята на Грушецки живеят в чужбина и поне съпругата и децата му могат да заминат без проблем. Но остават в Украйна, където войната продължава и изгледите за скорошен край са малки.

Преговорите за мир с Русия и с посредничеството на Съединените щати продължават, но остават безплодни. А посредникът Вашингтон постави срок - или войната приключва до лятото, или Вашингтон променя дневния си ред заради ключовите междинни избори през ноември. Не закъсняха и медийните публикации, че украинският държавен глава Володимир Зеленски ще анонсира президентски избори (защото е в условията на изтекъл мандат, но според украинските закони във военно положение избори не може да има), но и референдум за потенциални (временни) териториални отстъпки. Темата не се появява за първи път, а Антон Грушецки е скептичен за подобен развой на събитията:

"От украинска гледна точка това изглежда е просто послание към президента Тръмп, че украинците сме надежден партньор в преговорите и можем да обсъждаме чувствителни въпроси като избори. Финално обработваме резултатите от последното си проучване и според него - в средата на януари, около две трети от украинците не вярват, че сегашните преговори ще доведат до някакъв стабилен мир. Само една четвърт смятат, че може да има някакъв положителен резултат. Ще дам и друг пример, през декември само 10% искаха да има избори дори преди края на военните действия.

Все още има широк консенсус в обществото, че не е възможно да се проведат избори точно сега и че това може да е само част от някои условия и мирно споразумение. С настоящите проблеми със сигурността това не е възможно, така че отново се тълкува като част от играта, за да се покаже на Тръмп, че Русия е партньор, с който не може да се постигне споразумение".

Ако все пак се стигне до президентски избори и референдум през пролетта, кой би могъл да оспори победата на Зеленски?

"Това е много труден въпрос, защото трябва да видим по-широката картина. В проучването ни от септември, чиито резултати са актуални и в момента, само 25% от украинците са склонни да гласуват за Зеленски след края на войната, в мирно време. Моментната картина показва, че 60 на сто му се доверяват, но само всеки четвърти от тях напълно, а останалите му вярват по-скоро като военновременен лидер. Така че наистина има желание да се види някой нов, от новото поколение, отговорен за мира в Украйна. Ако изборите бъдат организирани скоро, пак ще сме в условията на война. Хората ще поискат военни лидери и имаме трима души, които отговарят на този профил. Първият е президентът Зеленски, вторият - Кирило Буданов, настоящ ръководител на президентската администрация, бивш ръководител на разузнаването. Буданов вече е в президентския екип, така че не изглежда като конкурент. Поне засега. Може би като наследник на Зеленски.

Другият потенциален конкурент е Валерий Залужни, бивш главнокомандващ, а сега посланик във Великобритания. Когато моделирахме президентски избори с някои нови политици - като Олексей Гончаренко, Юрий Бойко, Дмитро Разумков - това са украински депутати и политици, Зеленски няма да има проблем да спечели. Може би дори на първи тур.

Но ако Залужни участва в изборите, възможно е да получи почти същия брой гласове като Зеленски на първия тур, а на втория да го победи. Ако се стигне до предизборна кампания, тя би била много динамична, така че Залужни може също да загуби или да спечели гласове. Казано по друг начин, и двамата имат шанс за победа. Но отново ще подчертая, ако имаме прекратяване на огъня, ако имаме радикална промяна в поведението на Русия, ако имаме нормално време за подготовка за избори в мирно време, дневният ред може да се промени и броят на кандидатите да се увеличи".

Буданов оглави канцеларията на Зеленски. За Залужни се пуснаха слухове, че напуска в края на януари, но това не се случи - въпреки последните изказвания, в които разказва за разногласията помежду им. Можем ли да предположим, че Зеленски прави усилия да предотврати явяването на избори на кандидати, които биха го победили?

"Не бих казал, че Зеленски разчиства конкурентите си, защото това в Украйна не е лесно. Въпреки войната ние сме демократична държава. Имаше протести. Освен това ние, социолозите, можехме да задаваме каквито искаме въпроси и не чувствахме никакъв натиск. Украинците се информират основно дигитално - през канали като Telegram и  YouTube, новинарски сайтове в интернет пространството. Там има много критики към Зеленски.

Но във всеки случай ще имаме много ограничен брой фигури, които биха могли да бъдат конкуренти. Например, хората искат да видят някои военни лидери или лидери на доброволчески формирования като кандидати, но те са на фронта и не могат просто да си тръгнат за да се явят на избори. Всъщност това е една от причините хората да са против избори сега, защото мразят настоящите политици - и управляващи, и опозиция. Те просто искат нови лидери - лидери от окопите. Трябва да изчакаме, когато могат да участват в избори".

Затова пак се връщам към въпроса - тези, които могат - лидерите от окопите, не искат, защото са в окопите. А другите? Каква би била кампанията, ако изобщо се стигне до нея?

"Интересен въпрос е, че Украйна не е президентска, а парламентарна република. В Украйна президентът има повече правомощия, отколкото в България, например, но те все още са много ограничени. А без парламент президентът не може да направи почти нищо. Така че въпросът е, че дори ако Зеленски бъде преизбран, в следващите парламентарни избори ще има около шест до осем партии във Върховната Рада. Зеленски почти сигурно ще трябва да води преговори за създаване на коалиция. Дали ще успее? Много политически лидери си казват, че няма директно да се конкурират с него, но ще търсят победа в парламента и така ще упражняват волята в политическия процес".

Условието изобщо да говорим за изборен процес е двумесечно примирие. Възможно ли е?

"Март миналата година, когато имаше предложение за 30-дневно прекратяване на огъня от Украйна и Съединените щати - говоря за безусловно прекратяване на огъня, изследвахме обществените нагласи. Зададохме въпроса: "Подкрепяте ли примирието и защо?". 80% от украинците бяха благосклонни, но от тях само 60 на сто казаха, че вярват, че това е реална стъпка. 60% казаха, че го подкрепят, само за да покажем на Тръмп, че проблемът не е в Украйна. Не вярваме, че това ще доведе до мир, но, добре, ще играем тази игра.

Година по-късно сме в същото положение и мнозинството от тези, които не вярват в успех на преговорите, го обясняват с нулево доверие към Русия. В Украйна всички говорим свободно руски език и чуваме добре руската реторика. Тя не се смекчава. Целите на руснаците все още са максималистични - дори не говорим само за анексирането на пет области от Украйна, а дори за падането на Киев. Това е не просто език на омразата. Това е геноцидна реторика. В нашето проучване две трети от украинците все още казват, че войната е екзистенциална и руснаците искат да унищожат украинската нация или да извършат физически геноцид.

Така че, нека не се заблуждаваме - Донбас не е финалната цел и ако Русия постигне тази цел пак ще ни нападне. Така че се нуждаем от силен механизъм за предотвратяване на бъдеща агресия. Друг проблем е ниското доверие в американската администрация, защото е много трудно да се разчита на обещанията на Тръмп да защити Украйна с някакви гаранции. Не вярваме, че той наистина ще дойде да ни помогне, ако Русия атакува отново".

И все пак въпросът за референдум е поставен на масата. Как трябва да бъде формулиран въпросът? Това е от ключово значение при решението на украинците какъв отговор биха дали?

"Така е. Спомням си, че различни коментатори отбелязаха формулировката на въпроса на референдума в Северна Македония за промяна на името на държавата. Всъщност, хората бяха попитани дали искат държавата им да се присъедини към Европейския съюз и НАТО. В Украйна може да е същото, защото в закона не се уточнява как трябва да бъде формулиран въпросът. Така че може да е отворено за различни манипулации, защото ако попитате: "Готови ли сте да гласувате за мирно споразумение със Съединените щати, което ще доведе до силни гаранции за сигурност и присъединяване към Европейския съюз и план за просперитет и т.н.", може да се скрие информацията за статута на Донбас.

Това би довело до по-висока подкрепа за това предложение. Засега никой не е виждал предложения за формулировка на въпроса, защото всъщност ще зависи от това как ще изглежда това мирно споразумение. В Украйна следим всички тези дискусии за територии, но всъщност руснаците редовно и открито казват, че няма да приемат никакви твърди гаранции за сигурност за Украйна".

А въпросът за числеността на армията?

"В мирно време нашата армия беше по-малко от 300 000 войници, защото икономиката ни не е много силна. Русия обаче изисква например да нямаме изтребители, противовъздушна отбрана, ракети с голям обсег и т.н., така че това все още е неприемливо за нас. Руснаците също казват, че няма да приемат разполагането на европейски сили в Украйна. Дяволът е в детайлите. Вероятно ще искат от нас първо да изтеглим армията си от Донбас и след това да започнат преговори на следващ етап, когато ще започнат да ни говорят за подробностите и какво ли още не. Затова в Украйна първо искаме да видим какви са гаранциите за сигурност, после ще говорим за всичко останало".

Ако все пак се стигне до вот - президентски и референдум за територии, очаквате ли руснаците да се намесят чрез хибридни атаки и как?

"Да, със сигурност биха могли да се намесят, защото една от най-значимите промени в нашето общество след пълномащабната инвазия е начина, по който се информират хората. Преди инвазията 70-80% от украинците следяха телевизионните емисии. Нямахме много телевизии и не беше много лесно да се манипулира информацията. Те бяха манипулирани от олигарси, но не от външни сили. Но в момента 80% от украинците, включително и по-възрастното население, се информира от дигитални платформи, а много от тях са уязвими на руска дезинформация.

По време на президентски избори намесата може да е в по-малка степен, но при  парламентарен вот и референдуми със сигурност ще се разпространяват руски наративи. Също така има и много вътрешни "полезни" идиоти, които ще се опитат да повлияят на изборния резултат. Именно това е една от причините да сме против организирането на избори и референдуми без подходящата подготовка. Ще бъде нещо ново за нас, особено в тези условия, така че е наистина проблематично как бихме се справили със ситуацията.

Вече виждам как някои от моите роднини са обект на атаки в социалните медии въз основа на демографските им характеристики. Например, ако става въпрос за възрастна жена от травмираното постсъветско поколение, тя е убеждавана, че Зеленски продава украинските критични минерали, националната ни собственост и други подобни послания. Насърчават тези антизападни настроения. Това е огромна заплаха".

Интервюто на Марта Младенова с Антон Грушецки в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

По публикацията работи: Наталия Кръстева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!