Светлана Караджова е "градежен камък" за общността на банатските българи

За Светлана Караджова каузата на банатските българи не е просто изследователски интерес, а житейски път, който тя извървява между родния Бърдарски геран (Северозападна България), София и Тимишоара (Румъния). Вече близо три десетилетия нейните усилия са концентрирани върху изграждането на мостове – духовни, езикови и институционални – които да свържат разпръснатата общност в Румъния, Сърбия и България. В основата на тази дейност стои концепцията "Фалмис" (Falmis) – име, което носи дълбок символичен заряд. Произлизащо от традиционния католически поздрав "Хвален да бъде Иисус" (на банатски български: Falin budi Isus), който банатските българи са свели до една дума – "Фалмис" – и това е поздравът, с който се срещат по улицата и който то се превръща в разпознаваем код за идентичност.

Всичко започва през 1998 г. с издаването на едноименния бюлетин, чийто дизайн – съчетание на кирилица и латиница – визуално представя двете графични системи, използвани от общността на банатските българи. Днес "Фалмис" е много повече от издание – това е марка, под чиято шапка функционира Дружеството на банатските българи в България и неговият най-атрактивен сектор – танцовият ансамбъл. Основан в София през 2016 г., съставът изпълнява ролята на "ковчеже", съхраняващо автентичния фолклор не само на банатските българи, но и на унгарци и поляци, с чиито културни центрове в София дружеството си сътрудничи тясно. Мисията на ансамбъла е да опазва танци от селища, където вече няма млади хора, които да ги изпълняват, превръщайки сцената в пространство за жива памет.

От фолклора към науката и философията

Един от ключовите аспекти в работата на Светлана Караджова е стремежът ѝ да издигне темата за банатските българи на академично ниво. Според нея, за да бъде една общност възприемана като равностойна, говоренето за нея трябва да премине отвъд чисто етнографското описание и да навлезе в полето на науката и философията. Като дипломиран доктор в Института за литература към БАН, тя поставя основите на по-задълбочено изследване на културната идентичност, книжнината и специфичния език на групата – старинен вариант на българския, който продължава да бъде обект на засилен интерес от страна на езиковедите.

• От палкенски към книжовния език – в Тимишоара стартира лекторат по български 

В момента Караджова е инициатор и активен участник в мащабни научни проекти, финансирани от фонд "Научни изследвания", в партньорство с Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин". Тези проекти изучават паралелно съдбите на банатските и бесарабските българи, търсейки допирните точки между тези "отделени клонки" на българския народ. Караджова подчертава важността на това научно самочувствие:

"Осъзнах, не без чужда помощ, че ако не издигнем говоренето за банатските българи на едно по-високо ниво от чисто фолклорното или етнографското, няма как да искаме останалите българи да възприемат тази общност като равна на тях. Научната дейност също е мост, тъй като цялата ми активност е насочена към това да привличам вниманието към банатските българи, да търся контакти и комуникация с цялата българска общественост."

Активизъм и "grassroots" инициативи

Живеейки в момента Тимишоара и преподавайки български език в Западния университет, Светлана Караджова прилага активистки подход "на терен", особено в Стар Бешенов – най-голямото селище на банатски българи в Румъния. Тя полага усилия да възроди интелектуалния дух на общността чрез активирането на исторически структури като фондация "PG 33". Първоначално създадена като духовна опозиция и модернистичен бунт на творци, днес идеята за подобен кръг се преражда в съботни срещи, където се дискутират поезия, история и нови текстове на банатски български. За нея писаното слово е висша форма на грижа за езика, защото изисква по-голямо усилие от говоренето и гарантира неговото оцеляване.

Работата с хора изисква непрестанен ентусиазъм, особено в контекста на силната асимилация, която Караджова наблюдава в селища около Букурещ като Попещ-Леордени и Чопля. Вярва, че личният пример е водещ – затова самата тя активно учи румънски език, за да разбере по-добре духовния свят, в който общността съществува, и да изгради мостове към румънското общество. Този подход вече дава резултати: нейни статии се публикуват в румънски научни издания, а румънски студенти в Тимишоара проявяват жив интерес към изучаването на български език.

"Културата е процес и ако всеки от нас допринесе с частица от своите умения и знания, той ще обогати цялото. Ако постоянно живеем със съзнанието, че идеите трябва да се движат между Румъния, България и Сърбия и хората живеят в една такава виртуална заедност, в която да обитават и езикът, и паметта, културата и мисълта за общото ни бъдеще, тогава мисля, че всеки от нас ще е изпълнил дълга си."

Бъдещето на общността

Въпреки предизвикателствата на "разпадащия се свят", Светлана Караджова остава оптимист. Тя вижда банатските българи като естествени медиатори между държавите, в които живеят. 2026 година се очертава като ключова – честват се 10 години от създаването на ансамбъл "Фалмис", ще бъде представена новата ѝ книга и ще се проведе мащабна международна конференция, обединяваща учени от България и Румъния.

"Цялата ми дейност вече 27 години е свързана с това да поддържаме връзките помежду си, този духовен свят който е опазил паметта, традициите и живее във всеки един от нас. Ако загубим идентичността, самоличността си, тогава българската общественост ще загуби една интересна част от себе си" – казва ни Светлана Караджова и описва вътрешната мотивация на своята общност по следния начин:

"Банатските българи са общност, съхранила доста стар вариант на българския език. Банатските българи имат особено развито чувство за дълг. Всеки от тях вярва, че има мисия да направи нещо голямо за своята общност. Колкото и да са особени хората от тази общност, ако ги опознаете по-добре, ще видите, че наистина всеки вярва, че трябва да допринесе чрез това, което умее, към общия процес на опазване на паметта и езика."

Чрез преплитането на наука, фолклор и ежедневен активизъм, Светлана Караджова доказва, че идентичността не е статична даденост, а динамичен процес, който изисква постоянно "предизвикване на събития" и непримирим дух.