Българските чехи – следи, сърце и история

След Освобождението през 1878 г. България се отваря към нови идеи, опит и култура. Сред първите чужденци, които идват, за да помогнат в изграждането на нова модерна европейска държава, са чехите и словаците – архитекти, учители, художници, учени, музиканти и предприемачи. Първият главен архитект на София е Антонин Колар, първият професионален зъболекар също е чех, а Иван Мърквичка е един от първите професионални художници. Археолозите братята Шкорпил и Вацлав Добруски полагат основите на българската археология. Вестниците от онова време определят този феномен като "чешка културна окупация".

Проф. Владимир Пенчев, бохемист и етнолог, в интервюто с Наталия Маева, припомня, че следите на тези първи чехи са навсякъде. Те не са дошли само да работят – много от тях са се "влюбили" в България и са  почувствали домашния уют. Мотивите за тяхното пристигане са разнообразни: някои следват славянската идея, други търсят професионална реализация, трети идват, запалени от искрата на авантюризма и загадъчните Балкани.

Архитект Йосиф Шнитер е един от тях, който като млад и отдаден на професията си архитект превръща Пловдив в първия български град с модерен градоустройствен план след Освобождението. Той строи църкви, училища и обществени сгради. Синът му, също Йосиф Шнитер, открива потенциала на минералните извори в Лъжене (днес част от Велинград) и поставя началото на съвременния курорт, като отдадеността му към обществото остава в народната памет. За тях разказва проф. Мария Шнитер, правнучка на архитекта и внучка на кмета.

Следите на българските чехи се запазват и в културния живот. Чешкият клуб на улица "Кракра" 15 в София е център на общността повече от 100 години – с изложби, театрални представления, пролетни карнавали, чешко училище и библиотека с над 8 000 тома. Чешкият куклен театър, създаден през 1903 г., остава жив паметник на културната интеграция и на непреходната връзка с езика и традициите.

Историята на българските чехи е пример за това как културният обмен и личната отдаденост могат да оставят трайна следа – в градове, институции, семейства и памет. Разказите на проф. Владимир Пенчев, проф. Мария Шнитер и председателя на Чешкословашкия клуб – България "Томаш Гарик Масарик" инж. Емил Тодоров напомнят, че България не би била същата без енергията на българските чехи и тяхната любов към новото им отечество.