Проф. Пенчо Пенчев: Освобождението носи сериозни икономически трудности

Стопанската следосвобожденска история сваля празничния тон, тя не се фокусира върху трагизма, героизма и емоциите. 3 март е важен етап във възстановяването на българската държавност, свързан с изключително големи икономически трудности и обикновените хора плащат цената.

Това каза пред БНР проф. Пенчо Пенчев, преподавател в УНСС, който направи обзор на стопанския и икономическия ефект от Освободителната война.

За нашите предци Освобождението носи много сериозни трудности и проблеми. Те са свързани с това, че България се освобождава в момент на световна икономическа криза, която намалява цените на житото на световните пазари. Започват да отпадат някои занаяти, като сривът започва преди освободителната война, но след нея се ускорява. Българите след Освобождението имат по-високи данъци и не е случайно, че се поражда дори носталгия към предосвобожденското време. Тази носталгия е регистрирана както сред обикновени хора, така и сред първите икономисти, които разсъждават по въпроса, разказа проф. Пенчев.

По думите му, западането на занаятите е видимо в центрове като Панагюрище и Копривщица и се отчита все още слаба индуструализация в Габрово. Сред причините за слабата индустриализация са липсата на достатъчно човешки и паричен капитал и ограничените познания на българите за техниката, технологията и пазарите по света. Друга причина е, че у нас след Освобождението повечето от грамотните хора са погълнати от държавната администрация, образователната система се модернизира много трудно и бавно, а тя е свързана с икономическия растеж, поясни преподавателят по стопанска история.

"След Освобождението българският предприемач е по-скоро предприемач на дребно."

За Русия тази война струва много пари, а следвоенните последствия за руската държава са ръст на данъците и митата, намален темп на реформи. Русия се връща към протекционизъм и държавен контрол върху икономиката. Всички плащат за тази война, посочи още проф. Пенчо Пенчев.

Корупцията не е нещо непознато и екзотично по време на Османската империя. Тя си остава в ДНК-то и на свободна България, като си я доразвиваме, подчерта историкът. Според него културата ни търпи корупционния натиск, "ние го приемаме, на нас това ни харесва".

Цялото интервю на Веселина Миланова с проф. Пенчо Пенчев слушайте в звуковия файл.