Защо Испания се опълчи на Тръмп?

"Тежка грешка" - така вижда испанският премиер войната в Залива. "Между приятели и съюзници е добре да се говори открито и да се посочват грешките, ако ги има", обясни Педро Санчес индиректно на американския президент Доналд Тръмп. И предупреди: "Тази война ще ни излезе солено."

Не се забави отговорът на американския президент, който отдавна е нарочил Санчес заради нежеланието на Мадрид да повиши разходите си за отбрана. Тръмп заплаши да спре изцяло търговията с Испания, в нарушение на постигнатото миналата година общо споразумение с Европейския съюз.

Защо Испания се опълчи на Тръмп? Рут Фереро, професор по политически науки и европейски изследвания в университета "Комплутенсе" в Мадрид, коментира това пред БНР.

Според социологическо изследване на агенция „40dB.“ за EL PAÍS и радио Cadena SER, близо 70% от испанските граждани не одобряват атаките на САЩ и Израел срещу Иран. Изненада ли са за вас тези данни?

"Не, не ме изненадват. Исторически Испания е една от държавите с най-висок процент население, което се противопоставя на участието във военни конфликти. Видяхме го по време на войната в Ирак, виждаме го и сега. Не бива да забравяме, че испанското общество беше и едно от най-активно мобилизираните срещу геноцида в Газа".

Испанското правителство зае категорична позиция срещу военната операция и отказа на американците да използват съвместните бази на испанска територия. Доколко това решение, както и последвалото изявление на премиера Педро Санчес е насочено към партньорите на Испания навън и доколко към обществото в страната?

"Мисля, че тежестта е разпределена поравно. От една страна, Испания винаги се е стремяла към външна политика, която е последователна и в пълен синхрон с международното право. Това се потвърди с изтеглянето на войските ни от Ирак навремето, вижда се и сега в липсата на "двойни стандарти" при подхода към войната в Украйна и ситуацията в Газа. За разлика от други партньори, Мадрид действа последователно и в двете ситуации.

От друга страна, това решение е и директен отговор на едно общество, което категорично не приема започването на незаконни и непровокирани войни".

Въпреки това, Испания изпрати фрегатата "Кристофор Колумб" към Източното Средиземноморие. Трябва ли да тълкуваме този ход като компромис или отстъпка от страна на правителството в Мадрид?

"Не, това е действие в рамките на Договора за Европейския съюз. Според клаузата за взаимна отбрана, ако една държава членка е застрашена, останалите са длъжни да окажат отбранителна помощ. Точно това прави испанският кабинет в момента. Трябва да правим ясна разлика между пряко участие във война и осигуряване на отбранително прикритие за европейските партньори. Тук Мадрид изпълнява международните си ангажименти в рамките на ЕС, без да подкрепя онези, които нарушават международното право".

Смятате ли, че действията на министър-председателя в този случай укрепват или по-скоро изолират Испания в рамките на ЕС и НАТО?

"В никакъв случай не я изолират. Напротив, виждаме как все повече партньори започват да се присъединяват към испанската позиция. Всъщност, истинският проблем щеше да бъде, ако европейските държави не спазваха международното право, което е заложено в самите основи на договорите на Съюза. Подкрепата за една незаконна война би означавала край на Европейския съюз в този му вид".

Кой печели от това категорично "Не на войната"? Дали това не е просто ход за трупане на вътрешнополитическа подкрепа?

"Не мисля, че външната политика трябва да се разглежда единствено през призмата на предизборните сметки. Важното е дали има последователност. Разбира се, тази последователност намира подкрепа сред част от гражданите, докато други я отричат в зависимост от конюнктурата. Но ако ме питате дали това ще повлияе на предстоящите регионални избори в Кастилия и Леон - не мисля, че ефектът ще бъде съществен".

А ако говорим за евентуални предсрочни парламентарни избори?

"Тогава всичко ще зависи от това как ще се развие самата война и от редица други фактори. Слабостта на правителството в момента е повече от очевидна. Голямо значение ще има и поведението на опозицията. Ако тя не показва държавническо мислене, вероятно ще понесе негативи. Според мен в момента опозиционната Народна партия не се държи като отговорна политическа сила".

Премиерът Педро Санчес поиска да говори пред Конгреса на депутатите, за новата война в Близкия изток. Очаквате ли нещо по-различно в сравнение с позицията му от началото на седмицата?

"Не очаквам съществени промени. Той ще разясни мотивите за взетите решения. Имаме двустранно споразумение със САЩ за съвместно ползване на базите от 1988 г., но при криза на доверието, породена от използването на тези бази за незаконни действия, правителството реши да не дава подкрепа за нито един самолет или военна сила, участваща в атаката. От друга страна, Санчес ще препотвърди ангажимента си към сигурността на ЕС".

В каква степен икономическите интереси на Испания в региона и въпросите на енергийната сигурност диктуват дипломатическите ходове, на които сме свидетели?

"Смятам, че в случая те не са водещи. Ако бяха, Санчес нямаше да поеме риска да бъде санкциониран или "наказан" от американския президент. Позицията на Мадрид в момента не е продиктувана от икономическите отношения с Вашингтон. Става дума за лидерство в рамките на Европейския съюз и отстояване на международното право. Педро Санчес съзнателно поема риска да попадне под прицела на Доналд Тръмп, за да защити принципите на Европейския съюз".

Интервюто на Димитър Драганов с Рут Фереро в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.