Как се случва заразяването с Легионерска болест и какво може да ни предпази?

"Грипът доста намаля. В замяна на това се срещат някои други вирусни респираторни инфекции, които не са толкова тежки и нямат този масов характер".

Това съобщи пред БНР проф. Тодор Кантарджиев, бивш директор на Националния център по заразни и паразитни болести.

"Риновирусите са инфекция на мръсните ръце. Освен това има доста бокавируси. Метапневмовирусът понякога може да доведе до рязко повишаване на температурата.

Симптомите на грипа се появяват в рамките на 24 – 36 часа и са много по-различни от тези на всички други вирусни инфекции, свързани със сезона.

Сегашните вируси започват бавно. Събуждаш се една сутрин и те боли гърло. Не взимаш мерки. На втория ден вече те боли не само гърлото, започва да те дразни и носът. На третия ден вече се явява кашлица. Има ли кашлица и гърлобол, обикновено е вирусна инфекция.

Има ли висока температура и гърлобол, но без кашлица при дете, 90% е стрептококова инфекция. Същите стрептококи, които причиняват скарлатината. Тази година случаите на скарлатина са с около една трета по-малко. Това значи, че са се понаучили да изписват правилните антибиотици".

От вирусните инфекции също могат да настъпят усложнения, необходимо е да се вземат мерки навреме, предупреди проф. Кантарджиев.

Той обясни как се случва заразяването с Легионерска болест и какви мерки можем да предприемем, за да се предпазим.

У нас през тази година беше установен случай на починала жена от тази болест.

"Когато пуснеш силно душа, се създава един аерозол в помещението и ако вдишаш голямо количество от микробите, се развива тежка легионелна пневмония.

Отиваме ли в хотел или помещение, където не се е използвала банята или водопроводна вода, първо трябва да включим инсталацията за вентилация, да пуснем душа и чешмата и да излезем. След няколко минути, спирайки дишането, спираме водата, продължава да работи вентилационната система и по този начин намаляваме сто пъти вероятността, когато се изкъпем или ползваме чешмата, да се разболеем от легионела".

Той коментира в предаването "Преди всички" и обработката на парковите пространства срещу кърлежи и комари."

"Пръскането на тревите срещу кърлежи и обработката на застоялата вода във водоемите, където има комари, трябва да се извършва не по график, а след мониториране. Специалистите да видят, че кърлежите са тръгнали в своето вегетативно развитие.

А това, че тази година ще направят ларвицидна обработка – да унищожат ларвите във водоемите преди да са се разлистили дървета, мен много ме радва. Това са ефективните мерки срещу комари".

Цялото интервю на Диана Дончева с проф. Тодор Кантарджиев може да чуете в звуковия файл.