Мозъчното здраве - нови подходи в неврорехабилитацията

Форум с международно участие на тема "Неврорехабилитацията – надежда за бъдещето" организира Фондация "Съвет за мозъчно здраве", Българското дружество по неврология и Българската асоциация по невропротекция и неврорехабилитация.

Той е част от инициативите по повод Световната седмица на мозъчното здраве 2026 (Brain Awareness Week, 16-22 март) и постави фокус върху най-новите научни постижения и иновации в областта на неврорехабилитацията, както и върху актуалните предизвикателства пред България, Европа и света в тази сфера.

По време на събитието беше откроена ролята на неврорехабилитацията като ключов елемент за постигане на реални и устойчиви резултати в грижата за мозъчното здраве. Темата обхваща пациенти след инсулт, травматични мозъчни увреждания, дегенеративни неврологични заболявания, мозъчни тумори и други състояния, засягащи движението, говора, когнитивните способности и самостоятелността при заболяванията на нервната система.

"Щастливи сме, че преди два дни Българското дружество по неврология внесе националния план за борба с инсултите в Министерството на здравеопазването. Планът е изключително важен, защото той дава рамка, в която ние, организирано, да придвижваме своите усилия и по-добре да лекуваме инсулта в бъдеще", коментира чл.-кор. проф. Николай Габровски, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ и модератор на форума.

Управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски изрази съпричастност към хората с неврологични заболявания и подчерта, че стремежът на институцията е да подкрепя засегнатите хора, като им помага да възстановят увереността си и да се реализират в обществото, без усещането, че заболяването им е присъда.

Заместник-председателят на УС на Столична лекарска колегия д-р Ваньо Видков каза, че организацията полага всички усилия за продължаващото обучение и е сключила договори с всички най-големи Европейски центрове, защото инвестицията в младите специалисти е инвестиция в бъдещето.

Специален гост на форума беше чл.-кор. проф. д-р Дафин Мурешану, президент на Европейската федерация на дружествата по неврорехабилитация (EFNR), генерален секретар на Академията по мултидисциплинарна невротравматология (AMN) и ръководител на Катедрата по невронауки към Университета по медицина и фармация в Клуж-Напока, Румъния. Той представи лекцията "Мозъчно здраве през целия живот: новата концепция в неврологията".

"Мозъчното здраве трябва да бъде разглеждано като активна цел на съвременната медицина – не просто лечение на вече настъпило заболяване, а ранно разпознаване на риска, превенция и грижа за запазване на когнитивните и функционалните способности на човека през целия му живот“, акцентира той. Според него, именно този модел създава условия за по-дълго съхраняване на функционалността, автономността и качеството на живот.

В рамките на форума проф. д-р Димитър Масларов, съосновател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, член на УС на БДН и началник на Клиника по нервни болести към Университетска Първа МБАЛ - София „Св. Йоан Кръстител“, представи темата "Съвременната парадигма на неврорехабилитацията". Той наблегна на впечатляващия напредък в областта на неврорехабилитацията през последните десетилетия, който е основан на медицина, базирана на доказателства, както и на развитието на компютърните науки и изкуствения интелект. От подход, насочен основно към двигателната рехабилитация след мозъчен инсулт, неврорехабилитацията днес се развива към мултидисциплинарен модел, който включва когнитивна рехабилитация, роботизирани решения, обучителни програми и социална интеграция. Сред основните акценти в изложението му беше и ролята на технологиите в съвременните неврорехабилитационни програми – помощни средства, системи за обратна връзка, виртуална реалност, компютър-асистирани и роботизирани системи. Бяха разгледани и приложенията на неврорехабилитацията при мозъчен инсулт, деменции, множествена склероза, болест на Паркинсон, невротравми, вестибулопатии и детска церебрална парализа. В изложението си проф. Масларов представи и актуални новости в сферата на неврологията в България, с акцент върху мозъчния инсулт и необходимостта от цялостен, координиран подход към пациента. Той обърна внимание и на приетата клинична пътека № 269 „Транзиторна исхемична атака“, която включва диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, оценка на последващия риск, както и продължаване на лечението и рехабилитацията след хоспитализацията.

Програмата на форума включи и темата "Гръбначно-мозъчна травма и роботизация в гръбначната хирургия", представена от чл.-кор. проф. Николай Габровски, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, началник на Клиниката по неврохирургия към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и зам.-директор по медицинската дейност. В изложението си той отбеляза, че според официалната статистика в Западна Европа ежегодно се регистрират около 15 хиляди случая на спинална травма, а в САЩ – около 11 хиляди. Най-засегнати са младите хора – около 80% от пациентите са мъже, средната възраст е 31 години, а близо 60% са между 16 и 30 години. Като водещи причини за гръбначно-мозъчните травми бяха посочени пътнотранспортните произшествия, битовите инциденти и спортните травми, като при последните често става дума за инциденти при скачане във вода. Проф. Габровски акцентира и върху навлизането на невронавигацията и роботизираните технологии в неврохирургията, които съществено променят съвременната гръбначна хирургия през последните години.

"Роботизираните технологии и невронавигацията вече променят стандарта в гръбначната хирургия. С въвеждането на интраоперативен скенер, например, можем да работим с образ в реално време в операционната зала и да постигаме много по-висока прецизност при цялостното лечение", каза чл.-кор. проф. Николай Габровски.

"Мозъчните заболявания вече не са нишова тема, а една от големите здравни, социални и икономически заплахи за застаряваща Европа. Данните показват, че нарушенията на нервната система са водеща причина за загубени години живот, а само инсултът струва на Европа 60 млрд. евро годишно. За България натискът ще се увеличава - не само върху болниците, а върху семействата, пазара на труда и социалната система“, посочи здравният икономист Аркади Шарков, член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ и допълни „Истинският тест за една система не е само дали лекува, а дали връща човека към качествения живот. Ето защо неврорехабилитацията трябва да се разглежда като основна здравна инвестиция, защото без нея неврологичната диагноза твърде често се превръща в инвалидизация, трайна зависимост и тежест за близките".

Форумът събра широка професионална аудитория – невролози, неврохирурзи, специалисти по рехабилитация, студенти по медицина, представители на фармацевтичния сектор, здравни институции и пациентски организации. В дискусионния панел се включи и първият български хуманоиден робот Робърт, който предвижда светло бъдеще на роботиката в неврохирургията и неврорехабилитацията.