Петролът отново започна да поскъпва рязко в края на петъчната търговия

Петролът отново започна да поскъпва рязко в края на петъчната търговия, заличавайки сутрешния ценови спад, тъй като пазарите остават силно чувствителни към ескалиращото напрежение в Близкия изток.

Към 20.30 часа българско време фючърсите на петрол Брент се повишават с цели 3,6% към 112,55 долара за барел, след като по-рано през деня се понижиха за кратко към 107,82 долара за барел, и са на път да поскъпнат с близо 9% през отминаваща седмица (пета поредна седмица на растеж), отправяйки поглед към върховете около 119,40/119,05 долара за барел, достигнати на 9 и 19 март - най-високи ценови нива от юли 2022 г. насам.

Фючърсите на американския лек суров петрол пък поскъпват с 3% към 98,45 долара за барел, но все още се задържат под психологическото ниво от 100 долара за барел и под многогодишния връх около 119,50 долара, който беше достигнат на 9 март.

Възходящото движение на цените на петрола се поднови, след като беше оповестена новината, че САЩ изпращат хиляди допълнителни военни в Близкия изток.

Иран продължи атаките си в региона въпреки сигналите от Израел, че ще избягва да атакува енергийна инфраструктура, докато двете страни си размениха нови удари.

Ирак пък обяви форсмажорно положение за всички нефтени находища, разработени от чуждестранни петролни компании, тъй като военните операции в региона нарушиха корабоплаването през Ормузкия проток, предотвратявайки движението на по-голямата част от износа на суров петрол на страната, съобщиха източници от министерството на петрола, цитирани от Ройтерс.

Министърът на петрола на Ирак - Хаян Абдел Гани заяви, че производството на суров петрол в петролната компания на Басра е намалено до 900 000 барела на ден от 3,3 милиона барела дневно, след като износът от южните пристанища на страната беше спрян, съобщи министерството в петък. Произведените количества са били изпомпвани за работа на рафинерии, добави министерството.

Изпълнителният директор на Международната агенция по енергетика (МАЕ) Фатих Бирол пък предупреди, че може да отнеме шест месеца или повече, за да се възобновят доставките на петрол и газ от държавите от Персийския залив, дори ако конфликтът в Близкия изток приключи скоро.

CNN пък цитира множество служители на администрацията на президента Тръмп и на американското разузнаване, според които високопоставени служители на Съединените щати неофициално са признали, че затварянето на Ормузкия проток е проблем, за който няма ясно решение".

"Един от основните проблеми в този конфликт е, че иранците имат реално влияние върху протока и няма очевидно решение", според неназован служител от разузнаването.

Освен това четири източника разкриха пред CNN, че в Пентагона е разпространяван документ от Агенцията за военно разузнаване, в който се твърди, че Техеран може да държи протока затворен от един до шест месеца.

Поскъпване на черното злато провокира и нови разпродажби на акции на борсите в САЩ и Европа.

Преди затварянето на търговия на Уолстрийт, индексът на "сините чипове" DJIA губи близо 500 пункта (спад с 1,05%), широкият индекс S&P500 се понижава с 1,49%, а технологичния индекс Nasdaq Composite - с 2 на сто.

Борсите в Европа вече затвори на червено, като общият индекс Stoxx Europe 600 се понижи с 1,78% към най-ниско ниво от 1-ви декември 2025 г., немският индекс DAX падна с 2,94%, френският CAC40 - с 2,52% и британският FTSE100 - с 1,45%.