Защо болниците генерират свръхлимитна дейност

Темата за т.нар. надлимитна дейност в болниците отново предизвика обществен интерес, след като председателят на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и заместник-министър на финансите Станимир Михайлов съобщи пред журналисти, че за декември 2025 г. и януари 2026 г. тя надхвърля 9 милиона евро. Изявлението бе направено след заседание на надзорниците, като стана ясно, че съгласно действащото законодателство тази дейност няма да бъде заплатена, а на този етап не се предвиждат и промени в индикативните стойности за лечебните заведения.

В опит да се потърси по-широк анализ на проблема, темата беше обсъдена и в ефира на предаването "Lege Artis", където водещият разговаря със здравния икономист от Института за пазарна икономика Петя Георгиева. Разговорът се фокусира върху причините за натрупването на надлимитна дейност и възможните решения.

Петя Георгиева коментира, че нищо в здравеопазването не я учудва, включително и натрупването на надлимитна дейност. По думите ѝ такава дейност се генерира постоянно от болниците. Тя посочва, че само за първите три месеца на годината вече има 600 хиляди хоспитализации, докато за цялата минала година те са били 2,6 милиона. Това според нея означава, че болниците работят "на пълен оборот".

Георгиева обяснява, че причината за генерирането на свръхлимитна дейност е във финансовия модел, който насърчава лечебните заведения да приемат все повече пациенти, за да могат да функционират нормално и да генерират приходи. Тя допълва, че в България има приблизително 400 болници, което означава, че всяка от тях трябва постоянно да увеличава броя на приетите пациенти, за да поддържа дейността си. Според нея е възможно този брой дори да нарасне, предвид новините за откриване на нови лечебни заведения, което означава, че няма реален ограничител по отношение на броя на болниците.

По отношение на лимитите Георгиева отбелязва, че тяхната история в българското законодателство е дълга и те са "вечна тема на спор" – дали трябва да съществуват и как да бъдат въведени законово.

Тя обяснява, че според действащия Закон за здравното осигуряване Националната здравноосигурителна каса не заплаща дейност, извършена над тази, която е договорена с лечебните заведения. На по-прост език това означава, че надлимитната дейност няма да бъде изплатена. Георгиева уточнява, че този текст е сравнително нов, но преди него е съществувал сходен, който е бил отменен от Конституционния съд, тъй като е противоречал на Конституцията и правото на достъп до здравеопазване.

Тя припомня, че Конституционният съд е постановил, че законодателят не може да ограничава това право чрез твърди лимити. Съдът е аргументирал решението си чрез задълбочен анализ на същността на правото на здравно осигуряване, начините за неговото предоставяне и допустимите ограничения.

Според Георгиева Конституционният съд приема, че това право не е безкрайно и може да бъде ограничавано, но не по начин, който е непропорционален, който прехвърля финансовата тежест върху пациентите и реално ограничава достъпа им до здравни услуги. В заключение тя изразява мнение, че подобен тип ограничения едва ли ще бъдат въведени в бъдеще в България.

Чуйте разговора на Александър Райчев с Петя Георгиева в Lege Artis.