Ден на Тракия: Между триумфа при Одрин и трагедията на тракийските бежанци

Днес е Денят на Тракия. На 26 март през 1913 г. българската армия превзема Одринската крепост и това поражение принуждава Османската империя да подпише мирния договор от Лондон, с който предава своите балкански владения на страните победителки от Балканския съюз. На тази дата отдаваме почит на хилядите българи – тракийски бежанци, чиято трагедия върви ръка за ръка с военния триумф.

На телефонната линия на "Нашият ден" разговаряме с д-р Александър Стоянов – учен и преподавател по история в Националната гимназия за древни езици и култури, автор на монографии, на статии и публикации, учен от Института за исторически изследвания към БАН.

По повод трагедията с тракийските българи д-р Стоянов казва: "Най-важният урок, който трябва да си извлечем, е, че българската външна политика винаги трябва да бъде изключително адекватна и свързана с едно много по-голямо мислене напред във времето. Тракийските българи до голяма степен стават жертва на недалновидната политика на България в навечерието на Междусъюзническата война, която не отделя необходимото време и внимание, за да помисли и да се погрижи за това какво ще се случи с българското население в случай на една подновена война с Османската империя. Разбира се, това по никакъв начин не оправдава зверствата, извършени от османците, но за съжаление България е хваната абсолютно неподготвена в тази ситуация, което показва липсата на политическа далновидност, от която за съжаление като че ли не сме се отървали вече 140 години."

По думите на д-р Стоянов превземането на Одрин несъмнено е един от големите военни успехи в историята на България, но е редно да оценим и трагичната страна на тези събития – откровения геноцид срещу тракийските българи.

"Трябва да се научим да си извличаме поуки и от победите, и от пораженията. Ето това е нещо, което на нас като българи ни куца. Ние отчитаме събитията, разказваме тяхната история, но поуката от приказката някак си винаги ни убягва в тези ситуации. Това всъщност е голямата трагедия на българското политическо и социално развитие през последния един век."

Като историк и като преподавател д-р Стоянов настоява зубренето на факти, дати и имена да бъде заменено с аналитичен подход.

"Историкът на бъдещето е човек, който умее да мисли, а не толкова човек, който умее да помни някакви конкретни цифри, защото ако оставим мисленето на машините, то тогава със сигурност социалните и политически поуки, от които се нуждаем, ще ги пропилеем и ще ги изпуснем, и бъдещето на народа ни няма да изглежда много ведро", завършва събеседникът.

Чуйте целия разговор на Василена Мирчева с д-р Александър Стоянов в звуковия файл.