Как да реагират старите партии в Европа на възхода на новата десница?

Развития в няколко европейски държави показват, че все по-трудно т.нар. "традиционни" партии могат да удържат политиката на изолация на десни и леви популисти. "Санитарният кордон" се пропуква - видяхме го в ЕП, където ЕНП прибягна до гласове от новата десница, за да прокара регламент от новия миграционен пакт на ЕС. Италианската министър-председателка Мелони първоначално беше посрещната в ЕС като пост-фашистка, с която не бива да се сътрудничи, но междувременно председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен възприе по-прагматичен подход към нея. Често традиционните партии преминават през цикъл на първо отричане, че новата десница е заплаха, след това копиране на посланията им с надеждата да я победят, а накрая се връщат към отричането. Как да реагират старите партии на възхода на новата десница? Как да се прави политика при засилваща се подкрепа за крайната десница в много европейски държави?

"Изместването на политиката вдясно е една от причините избирателите да не се въодушевяват, защото тези десни, всъщност центристки партии понякога, предлагат на избирателите нещо, което вече им се предлага доста години от крайнодесните".

Това каза пред БНР проф. Антоанета Димитрова, политолог в университета в Лайден, където е директор на Центъра за централно- и източноевропейски изследвания, като уточни:

"Партиите в дясната част на политическия спектър възприемат все по-десни идеи и начин на говорене, които не представляват никакво решение за реалните проблеми на избирателите, а от друга страна отслабват възможността на десните партии да предложат нещо оригинално. ... Понякога крайнодесните партии с разрушаването на някои табута предлагат решения, които изглеждат ефективни, но после се оказва, че не са".

По думите ѝ старото ново лице на дясната политика в Европа е Виктор Орбан, а Джорджа Мелони заема и понякога позиции, които са центристки, затова не е съвсем точно да бъде определяна като новото лице на дясната политика:

"Орбан е класически десен, крайнодесен, много консервативен политик. Той е изключително умел в това да си намира различни стратегии, с които да печели все още своите избиратели. Той предлагаше крайнодясна идеология на своите избиратели, но и на редица десни и консервативни политици в Европа и дори в САЩ - в лицето на Доналд Тръмп".

Според проф. Димитрова има нормализиране на присъствието на тази нова десница в ЕП, но не и нормализиране на налаганото от нея възприемане, че ЕС трябва да се промени:

"Приемането е тихо, но по линия на това да променим ЕС така, че да бъдем по-вдясно. Ако излезем от противопоставянето на десницата с левицата, ще видим как Педро Санчес, който е символът на лявата политика в Европа, изрази много специфична солидарност с Мелони по въпроса за това до каква степен Италия е подпомагана от другите европейски страни за приемането на мигранти. Може би има едно признаване, че някои проблеми, които се споменават от крайната десница, трябва по някакъв начин да бъдат разрешени от всички политически партии в ЕС. Това, което е опасно, е да не се търсят тези псевдорешения, които предлага крайната десница, но от друга страна - да не се отказваме от идеята, че някакви мерки трябва да се предприемат".

Санитарният кордон около крайнодесните партии в различни държави в Европа отдавна е пробит , подчерта тя:

"И това се дължи не толкова на допускането им в управлението с формирането на различни коалиции с  тях, а на възприемането на идеите и на начина им на говорене".

По думите и левите популисти не са особено ефективни и затова не се изгражда санитарен кордон и около тях.

Интервюто на Весела Владкова с проф. Антоанета Димитрова в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.