Какви са причините за рязкото поскъпване на стоките в магазините?

Примирието в Иран по-скоро е краткосрочна глътка въздух. Миналата година, през юли, имаше дванайсетдневен военен конфликт в Иран, след което и двете страни обявиха победа и всички останаха с впечатление, че повече няма този конфликт да възникне. Новините все пак са добри. Този коментар направи пред БНР икономистът доц. Щерьо Ножаров.

"При такъв тип примирие и при отваряне на Ормузкия проток за 14 дни и впоследствие, ако интензитетът намалее, евентуално, щетите върху световната икономика ще бъдат сравнително минимални - по-нисък растеж от 0.3 до 0.5%. Петролът обаче до края на годината ще си остане около $90, дори и конфликтът напълно да затихне, като инфлацията вероятно ще се увеличи с около 0,3% годишно. В останалите случаи очакванията бяха доста по-критични. Така че, това е добре.

По-скоро в България проблемите не са неприетия бюджет, а дори това се оказа известно предимство. По-скоро тук проблемите са структурните деформации във фискалната политика, които възникнаха от 2020 година насам. Имаме едно дълготрайно очакване за инфлация в населението, което беше насадено още миналото лято, заради предстоящото членство на България в еврозоната. Точно хората се успокоиха, че няма никакъв проблем с еврото и изникна този конфликт, което води до известна психологическа инфлация - наслагване на очаквания за инфлацията в населението".

За ефекта 1 лв. да стане €1 на етикета в магазина, Ножаров коментира в ефира на "Хоризонт":

"Този момент го има, но важни са причините. На първо място, имаме много сериозни деформации в икономическата политика. Силно сме зависими от внос на храни. Докато другите държави са зависими между 15 и 20%, говорим за Германия, Франция и т.н., ние сме зависими 50% от внос на храни, което означава, че всеки екзогенен шок, всеки проблем по света при нас се отразява много по-чувствително.

На следващо място, при нас неравенството по Коефициента на Джини е 0,38, докато средно за Европа е 0,29. В България структурата на неравенството е доста по-чувствителна. На доста хора, голяма част от бюджета им отива за храни, лекарства, ток и затова ние сме по-чувствителни. Тоест нищо не е направено за намаляване на тези неравенства до момента. На следващо място, имаме сериозни деформации във фискалната политика, поради което винаги поддържаме доста по-висока инфлация от еврозоната и не предприемаме правилните фискални мерки, така че да сме по-устойчиви на външни шокове.

Държавата е изключително виновна за ситуацията, в която всички се намираме сега и то е неправилна икономическа и фискална политика. В предходните години имаше сериозно увеличение на количество от пари в обращение, разкъса се връзката между производителност на труда, икономически растеж и количество пари в обръщение. Теглиха се рекордни дългове - от порядъка на 17,5 милиарда през 2025 година, а и преди това, увеличение на заплатите в публичния сектор с 20%, при икономически растеж от 3%, а производителност на труда - нарастване между 1.7 и 2%.

В икономиката има някои механизми. Производителите и продавачите в краткосрочен период не могат да предложат повече и, когато количеството пари в обращение се увеличава - сценарий от 1997 г. - те просто вдигат цените, тъй като не могат да вдигнат количествата. Тоест погрешно управление на фискалната, а отчасти и на паричната политика с кредитната експанзия, доведе до отделно отложени реформи, които никой не иска да прави - в земеделието, в енергетиката, в транспорта. Ако на 19-и имаме правителство, ще трябва да имаме министър на финансите, който да бъде консервативен и да умее да удря по масата както в НС, така и в Министерския съвет, за да се спазват икономическите модели и съответните пропорции".

Какви параметри трябва да бъдат заложени в Бюджет 2026?

"Освен антикризисни мерки, трябва да предприемем и посткризисни - да си вадим изводи и поуки от настоящата криза. Трябва да се преосмислят капиталовите разходи. Те трябва да се запазят като размер, но да се пренаредят приоритетите по тях. Трябва да имат предимство проекти, които намаляват енергийната зависимост и транспортните разходи, а също така и уязвимостта по отношение на внос от земеделие. От 2020 всеки външен шок ни удря точно по тези линии", посочи експертът.

Ножаров изтъкна в ефира на "Преди всички" необходимостта от по-голяма дигитализация на дейността на НАП, КЗК и КЗП, но най-вече на НАП и от разширяване на електронното проследяване на стоките с висок фискален риск и задължително софтуерно отчитане на продажбите, а по отношение на бизнеса - от прогнозируеми данъци.

"Трябва да има консервативни допускания за цените на петрол и газа. Примерно петролът трябва да бъде не по-малко от 96 долара за барел; сценарий също за по-скъп внос на храни. На последно място - достатъчен фискален резерв и ясен план на дълга".

Ножаров оцени като много правилни действията на служебния кабинет във връзка с повишените цени на горивата, но очерта и слабости:

"Няколко плюса - не са хоризонтални, а опит за таргетиране. На следващо място, правителството не изпадна в панически действия - да слага таван на цените на горивата или нещо друго, което създаде известно спокойствие в съответния бизнес. Къде са слабостите? Липсва ясен механизъм за контрол на цените. Без засилен контрол от страна на НАП и КЗК има риск част от субсидиите просто да бъдат изядени от ценовите надценки. На следващо място, не е ясно как тези мерки се вписват в обща фискална рамка - как тези мерки влияят на дефицита, какво ще бъде състоянието на дефицита, защото, не трябва да забравяме, че обикновено има натиск - всяка временна мярка да стане постоянна".

Комуникацията на правителството с бизнеса и населението следва събитията и не е достатъчно ясна, изтъкна още той.

Интервюто на Ясен Вакашински с доц. Щерьо Ножаров може да чуете в звуковия файл.