Донорството, което спасява животи - истории и проблеми

Много често координаторите по донорство не намират достатъчно подкрепа от страна на лечебните заведения.

Това каза пред БНР д-р Христо Христов, анестезиолог в Детската болница и бивш координатор по донорство в Спешната болница "Пирогов", като уточни:

"Това има своите обясними причини. В момента, освен че възможността да се установява смъртта е обвързана с трансплантациите, по подобен начин, също неетичен, е обвързано заплащането за извършените дейности с извършването на трансплантации. ... Дейности за подготовка на трансплантация няма да бъдат платени, ако близките откажат тя да бъде извършена. И лечебните заведения не са много ентусиазирани да рискуват да извършат дейности, за които няма след това да им бъдат възстановени разходите".  

Той коментира един от съществените проблеми, свързани с процеса по донорство и трансплантации, какъвто е установяването на смърт в българските болници: 

"В повечето европейски страни начинът, по който се установява, че даден човек е починал, се регламентира от научни дружества - от лекари, които издават съответните препоръки, а те се актуализират на определен период от време, когато има някакво развитие в медицината и това нещо се налага. То изобщо не е регламентирано от държавата. Същото трябва да бъде и при нас в България - когато смъртта е настъпила, тя трябва да бъде установяване. Съвсем отделен въпрос трябва да бъде това дали някой желае да дари органите си след смъртта и по какъв начин да се случва това. Там вече трябва да се намеси държавата, защото, по разбираеми причини, самият човек не може да го осъществи".

Интервюто на Лъчезар Вълев и Елена Бейкова с д-р Христо Христов в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.