Двояко е отношението на българина към смъртта, Великден и Възкресението Христово

Двояко е отношението на българина към смъртта, Великден и Възкресението Христово.

Това каза пред БНР проф. Ивайло Христов, преподавател по "Народопсихология" в УНСС.

"Българинът и преди, и сега е умерено религиозен. Може да се каже, че е битово религиозен. Религиозният ритуал не е средство за публична демонстрация. Роля за това играе и факта, че през Средновековието сред българското население е доста активна проповедта на ересите, които показват противоречието между охолния живот на духовенството и ценностите на християнството.

През Възраждането антиклерикални настроения са особено силни. Те са подбуждани и от публицистиката на нашите възрожденски автори.

Трябва да добавим и наследството на т.нар. социализъм, който се отнасяше с нескрита враждебност към християнската религия, нямаше как едната идеология да надмогне другата.

Имаме интересно съчетание на християнски традиции, примесени с езически ритуали и вярвания, искрена християнска смиреност и някаква показност".

Той коментира невъзможността на българина да отвори широко душата си и да се порадва на живота.

"Невъзможността да се зарадваме с широко сърце идва от това, че сме царе на битовото оцеляване, на оцеляването поединично, но не можем да се обединим като колектив. Дължи се донякъде и на тази идея за мъченичеството, за страданието, за жертвеността. Това е традиция, която идва още от Възраждането".

Във великденските традиции има силно вплетени езически традиции, обясни проф. Христов в предаването "Преди всички". Той отбеляза, че самият празник е символ на дома, на възкръсването за новия живот, на отварянето на живота към слънцето.

Цялото интервю на Диана Дончева с проф. Ивайло Христов може да чуете в звуковия файл.