Как възкръсна за нов живот като зеленчукова градина едно старо училище?

Всяка надежда, родена от добро очакване, е плод на онова първородно упование, което Бог влага в сърдечните дълбини на прародителите Адам и Ева, след като затворил след тях вратите на райската градина. В дните на Сътворението, четем в първата старозаветна книга Битие: 

"Господ взе човека, който създаде и го посели в Едемската градина, да я обработва и пази".

Нещо повече, свидетелства Писанието, Бог овластява творението си да бъде господар на растенията и животните.

"Ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна", четем в книга Битие и разбирам единственото условие, което Творецът поставя поставя пред венеца на творението си - човека.

"И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш."

Адам и Ева, подмамени от хитростта на змията, дръзнали да бъдат като "богове, знаещи добро и зло", яли от забранения плод и смъртта влязла в човешкото битие. 

"Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет.

И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.

За поколения след прародителите, Раят остана недостъпен. Блаженството на Едемската градина, блаженството на вечния живот с Бога, беше възстановено от изкупителното дело на Единородния му син, който заради спасението на човека, стана човек  и бе разпнат, и бе погребан, и възкръсна в третия ден, както постановява и учи Веруюто на християните. 

Между Разпятието и Възкресението, между скръбта и надеждата в крайния предел на евангелската история, и нашият разказ от врачанския квартал Кулата намира своя жизнеутвърждаващ финал.

Сред руините на събореното квартално училище пониква идеята теренът да се превърне в общинска зеленчукова градина.

Намерението на местната управа във Враца е да превърне имота в земеделско стопанство, което да произвежда зеленчуци за общинската кухня, която изхранва детски, учебни и социални заведения.

В градината ще полагат терапевтичен труд и хора с увреждания, за които е препоръчителна подобна дейност. За направеното в зеленчуковата градина, която възкреси за нов живот старото училище и двора му, разказва заместник-кметът на Враца Вероника Ценова. 

Репортаж на Ива Антонова за "Хоризонт".