Проф. Маринчев: Младите лекари трябва да лекуват тук, не да внасяме чужденци

Подаграта, преходни сезони, диагностика и лечение, защо българските лекари, в това число и българските ревматолози са едни от най-добрите в света, трябва ли младите лекари да остават да работят у нас и защо това е важно - това е темата в този епизод на здравния подкаст на БНР "В центъра на системата" с автор и водещ Гергана Хрисчева.

Гост по темата е:

Проф. Любомир Маринчев - водещ български ревматолог и началник на Клиника по ревматология на УМБАЛ "Лозенец

От края на миналата година в болницата заработи нова Клиника по ревматология под ръководството на проф. д-р Любомир Маринчев. 

"Като всяко ново нещо, тя трябва да добие известност, да добие популярност. И това стана. В рамките вече на няколко месеца. Ние работим тук от септември или октомври. Има доста голям интерес към нашата клиника, макар и малка като обем - като легла имам предвид поради архитектурни възможности. И хората с удоволствие идват - обгрижвани са, гледани са, лекувани са както трябва.

Основната патология е възпалителни ставни болести, системни заболявания на тъканите, дегенеративни ставни болести, кристалните артрити, т.е. подагра и други видове кристални артрити. Много болни има, много патологии.

Има млади хора измежу тях, тъй като ревматологията е специалност, която ангажира диагностиката и лечението на хора в млада и средна възраст. И възрастни, разбира се, с дегенеративните заболявания, така че клиниката в момента върви", поясни проф. Маринчев.

Младите лекари в екипа

"Имаме млади, почти всички са млади, с изключение на мен, аз съм малко по-възрастен.

Уча ги, научил съм много млади хора и са станали изтъкнати български ревматологи. Подчертавам - български ревматологи, защото, искам да отворя на скоба, нашите лекари - българските - са най-добрите в целия свят. Добри специалисти, опитни, мислещи, творчески мислещи, решаващи критични проблеми.

Друго им липсва, за да бъдат в световния мащаб, така малко по-неглижирани са, ако може така да се каже, но българските лекари като цяло, включително ревматолозите, като част от гилдията, са водещи в медицината", каза още проф. Маринчев. 

Защо българинът загуби онова уважително отношение към лекарите

"Няма признание от обществото, няма добро заплащане, адекватно, имам предвид, и няма ценностна система у хората в обществото, голяма част, не всички, разбира се, които да оценят лекарския труд, много е просто.

Оттам и причините за агресията към лекарите, за бърнаута. Оттам и причините за някои незаконни, да кажем, деяния в нашата област, защото има такива, смея да твърда, както навсякъде. Ако българският лекар е достойно признат от обществото и достойно заплатен, той няма да има интерес да прави неща, които не са позволени", смята той.

Продължават ли да изтичат млади кадри към чужбина

"Как няма да изтичат, изтичат - защото ние ги учим тук студентите, дипломираме ги, те си взимат изпитата достойно и като си вземат изпита, вместо да останат тук - да лекуват българското население и българския народ, те отиват навън.

Постъпват спрямо нас, като учители, егоистично и нечестно. Ние ги учим, научаваме ги, те отиват навън. Те са прави от своя гледна точка, защото си гледат интереса. Един млад човек трябва да расте, трябва да расте битово, духовно, трябва да чете научна литература, да ходи по конгреси, всичко това струва пари. Като обществото не може да му осигури пари, какво да прави тогава?", пита риторично професорът. И допълни:

"Но те трябва да са тук. Затова са завършили тук, затова са ни учили и нас нашите учители, затова ние предаваме техния опит чрез нас на по-младото поколение, за да ги задържим тук.

И това е логиката. Защото нашето население, нашите хора, млади и по-възрастни, с нищо не са виновни, за да внасяме лекари отвън, а те да лекуват чужденци, след като ние сме си подготвили кадрите. Но не може да ги задържим...", каза още за БНР проф. Маринчев.

Имаме много медицински университети, още повече те се разрастват

"Много. И то с традиции, с опит. Навремето нашите учители, специално моите поколени, пък и по-възрастните, имаме световно известни професори. Пофесор Васил Цончев - корифеят в регматологията и той е учил всички ни, ние сме от школата на професор Цончев, нашата специалност. Той първо е завършил и е специализирал в Германия. След това в Франция. След това беше от 1974 до 1978 г, 4 години президент на Европейската лига за борба срещу ревматологичните болести. Българин да бъде председател  - това е голямо признание. Неговите ученици, проф. Кънев, проф. Тако Андреев, който беше тук в "Лозенец", беше заместник директор по лечебната част. Бог да го прости, той почина. Той е мой учител. Всички тези наши учители са ни предали техния опит и ние пък предаваме като учители на младото поколение и младото поколението най-накрая отива в чужбина да лекува афганистанци и пакистанци. Извинявам се така... Небългарски граждани. Тука трябва да стоят", категоричен е проф. Маринчев.

Младите лекари, които остават в България, имат едно много добро отношение към пациентите:

"Младите лекари разбира се, че имат добро отношение, защото те като завършат, прохождат в професионалната медицина и те трябва да се научат на медицинска етика. Защото това в живота, в учебния процес, в следването не се учи много-много. Аз се стрема моите студенти да ги уча и на това и да ги обучавам, но на повечето места това отношение към болния, медицинската етика, как се комуникира лекар-пациент, има го заложено като учебни часове.
Но те са по-малко, отколкото за другите неща и по-малко му се обръща внимание. А тоова е важно, защото човекът е социално същество и ти не можеш да пренебрегнеш неговото психично здраве и отношенията като социално същество, като висшо същество", сподели още проф. Маринчев от болница "Лозенец".

Има ли интерес към специалността ревматология от млади колеги?

"Има, да. Има. Може би, интересът се обуславя от това, че те нямат детайлна представа какво е това ревматология, мислят, че ревматология е специално за бабите и за възрастните. Основният контингент от болни обаче са млади в нашата област."

Подаграта и сезонните промени: какво трябва да знаем

Подаграта остава едно от най-често срещаните възпалителни ставни заболявания, като все по-често засяга и млади хора, каза проф. Любомир Маринчев.

По думите на проф. Маринчев подаграта представлява остър артрит, предизвикан от отлагане на кристали пикочна киселина в ставите. Причината е нарушение в обмяната на веществата - конкретно на пурините, което води до повишени нива на пикочна киселина в организма.

Все по-честа и при млади хора

Заболяването вече не е типично само за по-възрастните. Наблюдава се увеличаване на случаите при млади хора, което се свързва основно с начина на живот - заседналост, неправилно хранене и стрес.

"Един човек, който се движи и се храни рационално, много по-рядко развива подагра", подчерта специалистът.

Роля играе и наследствеността - при наличие на фамилна обремененост рискът е по-висок.

Има ли връзка със сезоните

Преходните сезони, особено пролетта, могат да окажат влияние върху честотата на пристъпите. Причината е в промяната на хранителния режим и начина на живот.

"Тогава хората често променят диетата си, което може да провокира кризи", обясни още проф. Маринчев.

Как се проявява подаграта

"Класическият симптом е внезапна, силна болка в ставата, най-често в основата на палеца на крака. Засегнатото място се подува, зачервява и става изключително болезнено.

Пристъпите обикновено продължават от няколко дни до две седмици, но при нелекуване могат да зачестят и да доведат до хронично състояние, каза той.

Диагностика и лечение

"Диагнозата може да бъде лесна при типична клинична картина, но в по-нетипични случаи изисква допълнителни изследвания. Най-сигурният метод е доказване на кристали в ставната течност.

Лечението преминава в два основни етапа: овладяване на острата криза и вторият етап - дългосрочен контрол на нивата на пикочната киселина. Най-честата грешка при лечението е, когато има криза в активност на артрита, да се започне лечение за понижаване на пикочната киселина. Защото по време на първия етап киселината се мобилизира от депата в организма, още повече се повишава, и кризата се задълбочава. Тази грешка я правят и лекарите, но сега вече повечето от тях знаят, че когато има криза, не се лекува повишеното ниво на пикочната киселина. Кризата трябва да отмине и тогава се започва вторият етап от лечението. Първият етап е лечение на кризата, а вторият етап е лечение на повишеното ниво на пикочната киселина", поясни още проф. Маринчев.

"Важно е лечението да започне навреме, за да се избегнат усложнения, да не се стига и до хронична подагра", подчерта специалистът.

Възможни усложнения

При неправилно или забавено лечение подаграта може да доведе до сериозни последствия:

- хронично увреждане на ставите
- бъбречна недостатъчност
- сърдечно-съдови заболявания

Хранене и начин на живот

"Контролът на заболяването е пряко свързан с начина на живот. Основните препоръки включват: избягване на червени меса, мазни храни, карантии и морски дарове, ограничаване на бобови храни - особено леща, боб, грах, без зелен фасул - той е препоръчителен, без спанак - от него се образуват кристали, но може коприва - тя е изключително ценана като прием на витамин Д и витамин С, прием на повече течности
редовна физическа активност. Може да се приемат картофи, ориз и бяла риба, бели меса, от ядките бадеми и лешници.

Млечните продукти, зеленчуците и зърнените храни са препоръчителни, докато сладките плодове трябва да се консумират умерено, даде за пример рематологът.

Най-важният съвет

"Пациентът трябва да промени начина си на живот - това е доживотен процес. Целта на лечението е не само да се намалят пристъпите, но и да се предотвратят усложненията, така че пациентът да води нормален и пълноценен живот “, каза проф. Маринчев.

Подаграта е заболяване, което може да бъде контролирано успешно, ако се диагностицира навреме и пациентът спазва препоръките.

"Целта е човек да живее без пристъпи и без усложнения. Това е напълно възможно при правилно лечение и дисциплина“, обобщи проф. Любомир Маринчев.

В УМБАЛ "Лозенец" от миналата година заработи нова Клиника по ревматология под ръководството на проф. д-р Любомир Маринчев, д.м.н. – един от най-изявените специалисти в тази област. Клиниката функционира на най-високо – трето ниво на компетентност, съгласно медицинския стандарт по ревматология и предлага на своите пациенти пълен обхват от съвременни диагностични и терапевтични методи. В клиниката работи утвърден екип от лекари-ревматолози с богат опит, както и двама специализанти, един от които притежава и специалност по гастроентерология. Екипът осигурява индивидуален и комплексен подход при лечението на всички пациенти. Клиниката е и учебна база, в която се подготвят студенти по медицина и здравни грижи, стажант-лекари и специализанти по ревматология и вътрешни болести.

Очакваме вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg

Всички епизоди на подкаста ще намерите: Binar, Spotify, YouTube