Проф. Вацов: Ефектите от Чернобил са геноцидни, щетата е масова

40 години след трагедията в Чернобил философът и преподавател в НБУ проф. Димитър Вацов събира в книга българските измерения на аварията. За да напише "Българският Чернобил - археология на моралната нищета", той влиза в архивите и с лична мотивация като потърпевш – бил е сред учениците,  брали радиоактивен спанак, а четирима негови съученици си отишли от рак още преди да навършат 50 години.

През 1986 г. страната ни е осма по степен на замърсяване на територията, но по думите му "първа по замърсяване на телата на хората" - българското население е най-тежко облъченото в Европа по официални статистики на ООН.

Аварията се случва на 26 април, но едва на 1 май следобед пресича Дунава и достига територията на България. Най-интензивно е било радиоактивното замърсяване на 3 и 4 май, както и на 7 и 8 май, когато се изваляват големите радиоактивни дъждове, припомня преподавателят.

В началото излиза заповед на правителството да се спрат селскостопанските бригади, но впоследствие младежите излизат на полето, защото няма кой да прибере реколтата и за да се изпълни стопанският план. 365 000 ученици и студенти са изпратени на бригада, а 450 000 подрастващи са били на летни лагери по морето през този период. Докато властимащите обеззаразяват пясъка на резиденция "Евксиноград", децата летуват. Мотивът: ако спрат децата, първо населението ще разбере, че нещо не е наред и второ, ще се уплашат западните туристи, разказа авторът на книгата пред БНР.

"Властите по никакъв начин не ограничават масовите мероприятия на открито. Напротив – доколкото крият проблема с радиацията, изпращат бригадири на селскостопански бригади, което е препоръчано от българските учени да не се прави, организират масови спортни мероприятия – не спират футболното първенство, организират масов крос с 41 000 участници в София на 18 май. Извършват серия от действия, с които излагат на риск от болести и смърт българското население, и то най-младата му част: учениците и студентите."

Тогавашният шеф на катедра "Атомна физика" в СУ "на собствен ход" открива, че има проблем с радиацията. Събират се учени, които започват активно да мерят радиацията и да оказват съпротива, неуспешно опитват се да влязат в медиите. Това са добрите герои, разказа Димитър Вацов. В книгата си той ги нарича "мускетари" и по думите му те са "светъл лъч в този разказ".

"Те тогава губят битката, защото властите успяват да ги заглушат, но буквално в първия миг след промяната на режима, след 10 ноември – на 14 декември 1989-а, организират публична изложба за истината за чернобилските замърсявания в България и започват за изнасят всички данни, които са натрупали. Тръгват по медиите и благодарение на тях прокуратурата се самосезира и успява да осъди двамата основни администратори на кризисната ситуация по онова време – Григор Стоичков и Любомир Шиндаров. Те са двамата единствени членове на бившата номенклатура, осъдени в началото на 90-те. Те са относително нисък ешелон номенклатура. (…) Те имат много подписи, затова са и осъдени."

Всеизвестно е, че са ни държали в информационно затъмнение през 1986 г., но не е широко известно, че има втори радиационен пик година след аварията, коментира проф. Димитър Вацов в предаването "Хоризонт до обед".

"От януари до май-юни 1987 г. храните в магазинната мрежа, млякото и месото вдигат радиоактивен гребен. Това се дължи на простия факт, че властите отказват, въпреки че са били изрично предупредени от българските учени, да купят от чужбина чисти фуражи и пускат за изхранване на животните фуражите, които са окосени през май-юни 1986-а. Важал е принципът, че нищо не трябва да се хвърля. Те са имали достатъчно пари да купят чисти фуражи."

Сравнението с геноцида е натрапчиво, защото геноцидни са ефектите, категоричен е преподавателят.

"Обсегът на щетата е много масов. Изложено на радиация е цялото българско население. Това не е нарочно, те не искат да го изтребят. Затова се налага да се развият нови понятия – първо юридически. Наличните юридически понятия са много слаби, за да хванат такова масово престъпление. Съдебната практика не може да хване мащаба на престъплението."

Цялото интервю на Юлияна Корнажева с Димитър Вацов чуйте в звуковия файл.