Атанас Кръстанов: Отново да се върнем към ядрената енергетика

Няма да може да минем само на вятър и слънце, на ВЕИ. Трябва отново да се върнем към ядрената енергетика, колкото и да има риск като производство.

Това мнение изрази пред БНР специалистът по ядрена енергетика Атанас Кръстанов.

Ядрената енергетика създава риск единствено от съхранението на отработените горива – въпрос, който за България генерално не е решен, посочи той.

"Голяма глупост е да се прекратяват инженерни и енергийни съоръжения преди да има изградени нови. Изгради си нови, пък тогава спирай другите!", коментира Кръстанов.

В предаването "Преди всички" той съобщи, че премиерата на филма "Хроники за неудобната истина", посветен на 40-годишнината от аварията в Чернобил, е на 11 октомври. Кръстанов е сценарист на лентата.

"Това е един летопис на аварията – от първите съобщения до наши дни. Много е емоционален филмът."

Официалната информация беше недостатъчна. Нещата започнаха да се изясняват в приятелски кръгове, спомня си Атанас Кръстанов.

Сред премълчалите той подрежда 1000-2000 души от първия ешелон от властта тогава и откроява "две касти" – едните, получили защита и хранили се с чисти храни и другите – масовото население.

Григор Стоичков и Любомир Шиндаров бяха единствените осъдени – единият  ефективно, другият условно, напомни експертът.

"Имаше бригади, масови кросове за здраве по прашни улици, манифестацията – най-различни неща, които не бяха отменени. Тези, които бяха замесени в целия този хорър в скриване на истината, до последно отричаха своята вина."

И сега има дезинформация и скрита истина и трябва да се борим срещу нея, смята Кръстанов. Според него филмът ни провокира "да отстояваме истината".

В първия момент много трудно биха се получили преки връзки между радиоактивно замърсяване и заболяемост. За да се получи корелация между болести и радиация, трябва да мине време, да се правят проучвания и да се натрупа статистически материал, за да се разбере какво е влиянието. 40 години по-късно е трудно да се отсее какво се дължи на радиацията и какво – на други фактори: замърсяване на храни, напрегнат живот и т.н., подчерта специалистът по ядрена енергетика.

Физици и медици са настоявали за селективна йодна профилактика, тъй като за масова профилактика държавата не е била готова. Имало е обаче и брожения, които са отричали даването на йод на населението, допълни той.

Най-засегнати са били във високопланинските райони, където при 100 000 бекерела на литър с чаша мляко дете в такъв район е поело дозата си до живот, поясни Атанас Кръстанов. По думите му, "децата в тези райони не бяха защитени".

Ракът на щитовидната жлеза, особено при жени, млади момичета и деца, които са били на възраст между 0 и 15 години при двата радиационни пика през 1986-1987 г. е може би най-прекият показател, който показва въздействието на радиацията върху здравето, смята експертът.

Цялото интервю на Ясен Вакашински с Атанас Кръстанов слушайте в звуковия файл.