Година, след като Испания остана задълго на тъмно: "Уроците са научени"

Преди една година 60 милиона души в Испания, Португалия и някои райони в Южна Франция останаха без ток. Прекъсването на електрозахранването, продължило повече от 18 часа, предизвика транспортен хаос, спиране на стотици производства и дори смъртта на петима души в Испания. След 12 месеца на обвинения, закани за пълно разследване, доклади и проверки, към днешна дата виновни няма. Няма и реформи, въпреки обещанията на премиера Педро Санчес. 

Най-осезаемата последица от спирането на електрозахранването са увеличените сметки за ток. Причината е, че държавният системен оператор Red Eléctrica включва в енергийния микс повече електроенергия, произведена от конвенционални централи, за да гарантира стабилността на системата.

Какво се промени за тази една година и научени ли са уроците от най-голямата авария на Иберийския полуостров, пред БНР говори индустриалният инженер Жорди Доладер.

ВИЗИТКА:

Жорди Доладер и Клара е индустриален инженер, специализирал в енергетиката. Завършил Политехническия университет в Барселона, Доладер работи в сферата повече от 50 години. Управлявал е проекти в редица държави, сред които Бразилия, Аржентина и Турция. Бил е съветник в Националната енергийна комисия на Испания, вицепрезидент на Асоциацията на индустриалните инженери в Каталуния, както и на Асоциацията на електротехниците в Испания. 

1. Г-н Доладер, една година след спирането на тока в Испания и Португалия, научиха ли двете държави урока си? 

- На този въпрос трябва да отговорят операторите на системите, но според мен има осъзнаване на уязвимостта на условията, които доведоха до прекъсването на електричеството, макар че според мен виновните не са идентифицирани достатъчно добре. Ако изобщо има такива, защото, разбира се, ако всеки е бил написал домашното си спрямо това, което е било регулирано в онзи момент, всъщност може да се стигне до заключението, че инцидентът се дължи на липса на регулация. Тогава вината би била на този, който налага правилата. Заради всичко това аз не вярвам в крайна сметка, че ще намерим виновни, повтарям, ако изобщо ги има. Но да, мисля, че искреният и категоричен отговор е, че уроците са научени. Имаше много посещения на експерти от останалата част на Европа, за да анализират случилото се, и вярвам, че наученият урок ще послужи както на Испания, така и на останалите страни в европейската енергийна система. Също така ще може да се заключи как този сценарий с възобновяемите източници може да стане по-стабилен. 

2. След всички разследвания и доклади, стана ли ясно за Вас на какво се дължи този инцидент? 

- Това е същността на въпроса. Електрическата система е динамична система, следователно тя е в постоянен баланс по време на цялото си функциониране и основно се дължи на две везни, които трябва да бъдат напълно балансирани във всеки един миг, микросекунда по микросекунда – това са активната мощност и реактивната мощност. 

Какво означава това? По отношение на активната мощност означава, че всеки потребител, който в даден момент реши да включи някаква работеща машина, някой генератор от тези в системата ще произведе малко повече ток. Това би била стабилността чрез активна мощност. Нарича се още динамична стабилност, защото това, което я гарантира, са ротационните машини, които усещат малка разлика в скоростта си и имат регулиращи елементи. 

Равновесието на реактивната мощност е малко по-трудно за обяснение и разбиране. Реактивната мощност е тази, която циркулира по мрежата, но не върши работа. Тя сякаш идва и си отива и само пречи. Има два вида реактивна мощност – индуктивна и капацитивна. Като сравнение, това би било като добрия холестерол и лошия холестерол. 

Добрият холестерол би била капацитивната реактивна мощност. Тя се произвежда като консумация, когато свържете капацитивна система. Например, една транспортна мрежа на празен ход е огромен кондензатор.  

Индуктивната реактивна мощност е тази, която консумират двигателите. Всеки двигател има активна мощност, която движи асансьора нагоре и надолу, но бобините, които го задвижват, са магнитни полета, които играят, създават или се нуждаят от тази индуктивна реактивна мощност. Това е лошият холестерол. 

Всичко това трябва да се компенсира в някакъв момент, иначе циркулира по мрежата и обърква всичко. Излишъкът от индуктивна реактивна мощност е това, което изглежда причинява повреди в системата за напрежение. Следователно другото необходимо равновесие, което понякога не се постига, е не само равновесието на активната мощност, но и на реактивната мощност чрез баланса на напреженията. 

3. Преди седмица разследващата комисия в Сената обяви заключенията си, според които спирането на електрозахранването не е било непредвидим инцидент, а по-скоро резултат от предварително известна структурна слабост. Доколко сте съгласен с това твърдение? 

- С цялото ми уважение към институцията, първо – Сенатът не служи за нищо. Второ – много е трудно техните светлости да разберат нещо от електричество. Трето – това не е органът, който може да прави подобни твърдения. 

4. В същото време стана ясно, че Националната комисия по пазарите и конкуренцията (CNMC) е започнала процедури за налагане на санкции срещу производители на ток. Смятате ли, че това е решението – глобяваме основните играчи в енергийния сектор и затваряме тази страница от историята? 

- Да, комисията е подходящият орган да търси отговорност. В нейните правомощия е контролът на пазарите. Този случай обаче е технически. Следователно комисията има задължението да разбере или да стигне до заключения за случилото се. И съответно да търси отговорни. Основният проблем е, че може би тя също има някаква отговорност. 

Защото като регулаторен орган може да няма задължението да установява нормите, но има такова да ги предлага. Следователно, ако в нейния актив има дефицит на предложения, тоест не е открила проблема навреме, за да види, че може би е било проблем на регулация – техническа регулация, нормативна регулация – която е трябвало да предложи на правителството, а после правителството да реши дали да го направи или не. Но доколкото ми е известно, не е имало нито една инициатива за десет години, в които се е предполагало, че това може да се случи. Както и не са били предлагани алтернативни мерки за това, което възобновяемите източници не произвеждат, а именно – динамична стабилност и стабилност на напреженията. А технологията за тази стабилност съществува – това са захранващите системи със следене на мрежата, т.нар. grid following. Разбира се, ако този, който произвежда възобновяема енергия, няма регулаторно задължение да монтира в инсталациите си елементи от този тип, които очевидно оскъпяват износа на енергия, и се продължава с технологиите отпреди 10, 15, 20 години, по-голямото присъствие на възобновяеми източници е могло да произведе проблема – не защото са възобновяеми, а защото не е имало елементи, еквивалентни на тези, които дават стабилност в комбинираните цикли или в атомните централи. Така че търсенето на отговорност тук е наистина сложно. Ходът на комисията е правилен. Търсенето на отговорни го виждам малко трудно, защото може би тя би трябвало да стигне дотам да посочи правителството като максимално отговорно за това, че не е създало необходимата нормативна уредба. Поради всичко това, позволете ми да изразя известен скептицизъм относно резултатите. 

5. Бяха ли предприети през тази една година промени — законодателни, структурни, инвестиции в мрежата, затягане на контрола или каквито и да било други мерки с цел да се предотврати ново спиране на тока в Испания? 

- Да, да, направиха се неща, особено от оператора на системата. Важно е да отбележим, че Red Eléctrica (електроенергийният системен оператор в Испания – б.а.) съдържа в себе си две дейности, които в някои страни са разделени – това са преносът на електрическа енергия и нейното разпределение. Говорим за държавен оператор, който решава ден за ден как да се балансира пазарът на ток. Експертите там преценяват от коя централа да купят електричество и съответно как да се избегнат дефицити на мощност, водещи до възможни дисбаланси или нестабилност на напрежението. Стабилността се осигурява от конвенционалните централи, а това очевидно оскъпява енергията. Следователно от една година крайните цени на тока са по-високи. 

6. Предвид случилото се, смятате ли, че планът за поетапно извеждане от експлоатация на атомните централи в Испания трябва да бъде ревизиран от гледна точка на енергийната сигурност и нуждите от базов товар? 

- Аз съм привърженик на ядрената енергия и никога не съм крил неразбирането си към програмираното поетапно затваряне. Разбирам, че полезният живот може да бъде удължен без никакво съмнение с известно време, както направиха други страни, но мисля, че това е подвеждащ въпрос. Към какво? Ясно е, че е необходима стабилизираща мощност, ясно е, че типичната стабилизираща мощност са комбинираните цикли и атомните централи. Защо? Защото имат огромни машини, ротационна енергия, следователно без съмнение дават стабилност. Но също така е вярно, че в момента електронната технология позволява симулирането на тези стабилности – както динамичната, така и стабилността на напрежението – чрез системи за инжектиране в мрежата, да кажем, че при необходимост те симулират, възпроизвеждат това, което досега можеха да правят само конвенционалните централи. Следователно, ако говорим за ядрената енергия като незаменима за стабилизиране, мога да кажа, че съм привърженик, защото е ясно, че това е ролята, която те са изпълнявали като базова генерация и като стабилизиращ елемент в продължение на десетилетия. Поради това считам за варварство да се затвори една повече от доказана и повече от сигурна технология за още няколко години, но нека това не служи за спиране на основното решение, което трябва да бъде: възобновяемите източници да подсигурят продукцията си със стабилизиращи елементи. Дилемата ще бъде кой да плаща за това. 

7. Обикновено плащат потребителите, накрая сметката за тока идва при тях. 

- Потребителят очевидно е титуляр на всички разходи, но е ясно, че в този случай, тъй като става дума за технология, появила се след инсталирането на тези мощности. В никакъв случай, нека ме разберат правилно, не съм против никой вид възобновяема енергия, мисля, че те са добре дошли, че са необходими и че са новата парадигма – но е ясно, че не може да им се вменява задължението да инвестират в нещо, в което навремето не са били задължени, когато са решили да инвестират. Следователно това е възникнала впоследствие инвестиция, която трябва да бъде за сметка на стабилността на системата. Така че отговорът в резюме е: "да" на атомните централи, но "да" и на стабилизиращите технологии от електронен тип.