Проф. Мартин Иванов: Народният съд е само върхът на айсберга

Преди дни беше представено изданието "Народният съд в България (1944-1945). Герои и антигерои", Том 1 - проект, който търси историческата истина отвъд митовете.

Народният съд остава един от най-острите разломи в българската памет - между правосъдие и разправа, между исторически контекст и възможни днешни политически употреби. Изданието търси изход от черно-бялото мислене с документи, казуси, таблици и интересен прочит на биографии.

Ръководител на проекта е проф. Мартин Иванов - преподавател, историк, социолог, автор на над 200 научни публикации.

"Ние знаем повече клишетата на политическите употреби, особено от последните тридесетина години, отколкото реално какво се е случило в рамките на Народния съд. Замерваме се с едни готови отговори. Не можем да намерим някакво общо място, някаква обща среща на двете противоположни гледни точки. Заради това решихме с една група колеги от Софийския университет, Нов български университет, студенти, докторанти, Института за исторически изследвания на БАН да минем през всички присъди от Народния съд, за да съберем информация за осъдените - биографиите на тези хора, обвиненията, присъдите им. Ние нямаме амбицията на този етап да правим собствения си анализ, собствения си прочит, но да съберем тези, оказали се над 11 500 българи, които са минали през месомелачката на Народния съд - някои с основания, може би, други, може би, без, но това ще стане ясно, когато излязат и 3-те тома на нашето изследване. Това е само началото", обясни проф. Иванов в интервю за предаването "Преди всички".

По думите му целият масив на Народния съд - близо 1500 папки, всяка от които от около 400-500 страници, съдържат цялата оцеляла информация от Народния съд. Тя е събрана в архива в София, посочи той.

"Събрахме всички хора и сега работим по уточняването на съдените на няколко места. В момента се опитваме да изчистим последните детайли", отбеляза проф. Иванов.

По думите му този проект има нелеката задача да събере и да подреди суровите факти, да събере и подреди имената на хората с техните биографии, които са били съдени от Народния съд. Предмет на третия том ще бъдат и съдиите - да видим кои са хората, които стоят от другата страна на съдебната барикада, допълни той.

"Има случаи на дъщери, които отричат бащите им да са били народни обвинители. Там събирането на биографиите, понеже става дума за около 500 - 600 човека, е малко по-лесно, но въпреки това е сериозно изследователско усилие да съберем тази информация и да я публикуваме. Веднъж публикувана, бихме могли да направим своите изводи. Имаме и друга цел - даже може би не си давахме сметка, докато не излезе първия том, че когато той излезе, някои хора успяха да установят какво се е случило с техните бащи и дядовци".

Проф. Иванов подчерта, че осъдените жени са малко:

"Обвиненията към тях са предимно за предаване на властта на някаква информация, която е довела до арести и убийства. Те са съдени относително по-леко. Все пак става въпрос за едно все още много патриархално общество, в което жените по принцип се гледат с по-различно око".

"Народният съд е само върхът на айсберга. През него минават 11 000 души, но това е един от епизодите на повече от десетилетие, може би 2 десетилетия, на политически репресии. Така че това, което виждаме в Народния съд, не задължително е представително на всички останали, които са минали през зъбните колела на тези репресии. Понеже това е единствената документирана фаза, нямаме информация кои са били по лагери, нямаме информация кои са избити без съд и присъда, поради това сме принудени да боравим само с данните от Народния съд. Това, което се вижда там, е, че има 3 групи. Първата група е на хората, които са участвали в борбата срещу комунистическата опасност - военни, жандармеристи, полицаи, висши чиновници - хора, които немалко от тях са вършили наистина чудовищни неща. Втората група е на нашия елит - национален и местен - хора, които наистина са естествените лидери на общността. На трето място са хората, попаднали случайно - заради човешки злоби и зависти, междуличностни отношения, което само по себе си е най-страховито. Според мен това е най-голямата присъда спрямо всякакви нови опити да се спекулира с едва ли не някакъв нов Народен съд, от който се нуждаем ние днес".

Цялото интервю на Ирина Недева с проф. Мартин Иванов в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.