петък 1 май 2026 11:37
петък, 1 май 2026, 11:37
д-р Мария Юрукова, Ралица Стойчева и Анастасия Пейчева
СНИМКА: Ирина Недева
Размер на шрифта
Отбори от Благоевград, София, Пловдив,
Бургас, Варна и В. Търново участват в третото годишно национално студентско състезание
по хакване на дезинформацията - Дезинфохак 2026. То се организира от Катедрата
по Европеистика на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Дезинфохак е
иновативен модел. Състезание, в
което се опитваме да съберем хора от цялата страна, включително говорещи
български, които живеят извън България, подчерта пред БНР д-р Мария Юрукова, ръководител на Дезинфохак. Това е бавен хакатон, траещ над месец, уточни
тя.
Идеята е студентите да си изберат това,
което им е интересно. Резултатът е качествен,
когато работят по теми, които ги вълнуват, отбеляза Юрукова.
Темата дезинформация ме вълнува, сподели Анастасия Пейчева, студентка в магистърска
програма в Катедра "Европеистика". Тя е работила върху доклада
за формиране на патриотизъм чрез
противопоставяне на външни врагове. Според нея това се случва може би
защото е по-лесно вместо да се говори за вътрешните проблеми, да се намери
някой извън държавата и да бъде обвинен за тях.
"Тук виждаме език, който по тази тема
е силно емоционализиран. Силно заредени
емоционално термини, които пораждат ангажираността в социалните мрежи",
отбеляза Ралица Стойчева, докторант и ментор на отбора "Отвъд
наратива", който е избрал за изследва темата за патриатизма.
Период от предизборната
кампания за вота на 19 април е бил наблюдаван
с кодираща схема и систематичен анализ на публикации на политически лидери в
социалните мрежи или на такива в медиите. Проследени
са били Фейсбук страници на парламентарно представените партии в миналото Народно събрание и на онези, които според социологическите проучвания са имали шанс да
попаднат в новото.
Според Стойчева по темата за патриотизма,
гледан през външни врагове, се акцентира
върху загубата на суверенитет и представянето на васална позиция – липсата
на глас на България в ЕС. Използва се разказът, че всичко, което идва от
Брюксел, е противоположно на националния интерес на страната.
От една страна виждаме
Европа като културен център с дълбока история, от друга – противопоставяне на
политическото ръководство на Европа днес, регистрират
от отбора "Отвъд наратива".
Сред другите теми в Дезифоках 2026, избрани от
студентите, е решението на Конституционния съд да касира частично
парламентарните избори от 2024 г. В
изследваните комуникационни единици е имало често споменаване и паралел с
румънското решение за касиране на техния президентски вот.
Беше много интересно за нас, конкретно да проследим
това решение как се е отразило от медии и онлайн издания във Фейсбук, разказа Стоянка
Каламова, студентка по право от Пловдив, и обобщи препоръката: да се повиши медийната грамотност.
Отборът от Велико Търново е избрал екологична тема –
чистотата на въздуха, и е изследвал конкретен казус, засягащ местната общност.
Студентите са разисквали хипотезата за отлив
от традиционните медии към социалните мрежи.
Традиционните
медии отразяват проблема до известна
степен, но не и неговата сериозност, не
показват истинското гражданско недоволство, каза Любомира Пърнова, студентка
от Великотърновския университет.
Виждаме, че традиционните
медии, включително заради скоростта на информацията, нямат достатъчно ресурс да
дават контекст, коментира д-р Мария Юрукова.
"Със
сигурност можем да твърдим, че липсва все повече контекст в журналистическото
съдържание. Когато създаваме информационен вакуум, той неминуемо ще се запълни."
Всички интервюта по темата чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Яна Боянова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!