Където България продължава

Четири месеца всяка първа и трета неделя ефирът на програма "Христо Ботев" е пространство за разказ, посветен на историята на етническите общности в България и на представителите на различни народности, оставили своите следи, както и продължават, в градежа на страната ни. Екипът на предаването усети, че пропуска една много важна тема, тази за българската диаспора, чиито корени откриваме из всички страни по света. Тези срещи насочиха вниманието и към една липсваща част от картината – българската диаспора, разпръсната по света, но свързана с родината чрез паметта и традицията.

Поколения българи, разпръснати по целия свят пазят връзката с България - лоялни съм към държавите, в които живеят и градят, но в сърцета им специално място за България с езика, който съхраняват , с традициите, кухнята, спомените. В поредния епизод на "Гласовете на земята" звучат две такива истории.

Тетяна Станева: "По-важно е не какво можем да вземем от България, а какво можем да ѝ дадем."

Българската диаспора рядко попада във фокуса на големия разговор, но зад нея стоят поколения, съхранили език, традиции и памет далеч от родината. В Бесарабия тази връзка се предава вече повече от два века – чрез семейството и живото слово.

Режисьорът Тетяна Станева, потомка на български преселници в Украйна, разказва за тази принадлежност през личния си опит и работата си. "Винаги сме живели с мисълта за България", казва тя, но признава, че с времето въпросът се променя – "не какво можем да вземем, а какво можем да дадем".

В нейните филми оживяват гласовете на общността – спомени за предците, за песните и за съхранената култура. "Исках да покажа кои сме ние – украинските българи", подчертава Станева.

На фона на войната в Украйна, темата за идентичността звучи още по-силно. "Имаме два корена в сърцето, но един дом", казва тя, напомняйки за сложната връзка между произход и настояще.

Тези думи очертават един разговор, в който личните истории се превръщат в свидетелство за силата на паметта и принадлежността.

Рени Джейкс: "Всички сме българи – дори далеч от България."

Българските евреи носят със себе си една особена връзка с родината – памет, която не избледнява дори през поколенията и разстоянията. Тази връзка започва още с голямата Алия от 1948-1949 година, когато близо 45 000 души напускат България, за да участват в създаването на държавата Израел – не като бежанци, а водени от идеал и принадлежност.
Рени Джейкс, българска еврейка, която живее в Израел от началото на 90-те години на 20 век, разказва за тази идентичност през личната си история и изследователската си работа.

По думите ѝ българските евреи се интегрират бързо, но не губят културната си памет – език, традиции и усещане за общност.

В свое мащабно проучване тя проследява съдбите на български евреи, участвали във войните на Израел – млади хора, тръгнали направо от корабите към фронта, водени от силно чувство за дълг. "Те носеха ценностите, възпитани в България", казва Джейкс.
Днес тази памет продължава да живее и в инициативи като общността "Всички сме българи" – своеобразен мост между поколенията. "Дори когато езикът се губи, любовта остава", обобщава тя.

Целите интервюта на Михайлина Павлова с Тетяна Станева и Рени Джейкс може да чуете в звуковия файл.