Проф. Росен Петков: Най-често провокиращите астмата фактори са сезонни

Излагането на определени алергени, вирусните инфекции и мръсният въздух са фактори за появата и развитието на бронхиална астма. Заболяването е хронично, често срещано, като в повечето случаи започва в детска възраст и ако не се предприеме лечение, се стига до усложнения. 

Това обяснява в интервю за БНР проф. Росен Петков, началник на Клиниката по белодробни болести в университетската болница "Св. Иван Рилски". 

Около 230 хиляди българи страдат от астма, но не всички са диагностицирани. За пациентите е осигурено адекватно лечение, почти изцяло покрито от Здравната каса и съответстващо на европейските стандарти.

Диагнозата се поставя най-често от пулмолози, алерголози и педиатри в детска възраст. Често други респираторни алергии предхождат или съпровождат астмата – например алергичен ринит. Астмата може да е предшествана от атопичен дерматит и екземи. Болните с повтарящи се оплаквания от кашлица или задух, несвързани с инфекция, трябва да потърсят специалист, съветва проф. Петков.

Контролът и лечението на астмата са стъпаловидни, в зависимост от степента на заболяването – според тежестта на симптоматиката на всеки етап се преценява какъв да е интензитетът на терапията.

Всеки пациент с астма следва да има и индивидуален план за оптимално поведение в случай на влошаване на състоянието му, както и да избягва провокиращи фактори, ако има доказани такива, подчертава специалистът.

Най-често провокиращите фактори могат да бъдат сезонни – цъфтежи на определени полени, дървесни алергени или неблагоприятни климатични условия като студен и силно влажен въздух. Вирусните инфекции също могат да провокират бронхиална хиперактивност. Някои хора имат специфична – професионална астма, свързана с работната среда.

Домашният прах е често срещан алерген, мухълът и плесените също имат силно алергизиращ ефект, напомня проф. Росен Петков.