Каква глупачка е тази с кукувичето перо

19-ото издание на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс “Антистатик“ започна на 8 май в Топлоцентрала със спектакъла “A never ending story“ – възстановка на емблематичната творба на хореографката Галина Борисова, с оригинално заглавие “Каква глупачка е тази с кукувичето перо“.

Премиерата е преди почти 30 г., през 1997 г., на сцената на Военния клуб, с участието на авторката, Иво Димчев, Цвета Касабова и Юлияна Сайска. Творбата е посветена на руските артисти емигранти от началото на ХХ век, като “много от ситуациите и картините са провокирани от разкази на писателите, работили за сатиричния седмичник “Сатирикон“ в периода 1905-1918 г.“. Година по-късно представлението, изключително театрално, необичайно, новаторско и провокативно, печели първо място на международен конкурс за съвременна хореография в Грьонинген, Холандия. В бележки на международното жури четем: “Това е специално произведение, създадено по оригинален начин и с добро разбиране на театралните аспекти. Със съществуващата двигателна концепция се борави изобретателно и вдъхновено... /Борисова/ Създава своя собствена вселена и същевременно показва проницателно чувство за хумор“, а самата авторка споделя: “Това, което ме интересуваше, беше да не използвам танцови техники. В балетното училище мразех любовните дуети в балетите. Срамувах се и в тъмното, когато гледах филми, в които се целуваха. Мислех си, че военните соц-пропагандни документални филми са фикция, а игралните – документални. Фантазията ми работеше на високи обороти“.

Признавам, че не успях да разбера всички послания в творбата. Вероятно за това е необходима предварителна подготовка, съответна нагласа или обща култура, която ми липсва. Но ми беше интересно хем да следя изпълнението на артистите в центъра на зала 1 на Топлоцентрала Нели Георгиева, Силвия Чернева и Даниел Кърнс, хем да наблюдавам реакциите на многобройните интелигентни млади хора в публиката, обградила сцената. Мисля, че това беше повече театрална, отколкото балетна публика. Беше ми приятно сред нея. Събитието беше отлично организирано и модерирано от двигателите на фестивала “Антистатик“ Ива Свещарова, Стефан Щерев и Вили Прагер. След спектакъла имаше кратка среща с хореографката Галина Борисова и беше представена изложба с архивни материали, свързани с историята на творбата.

Ако сте изкушени от съвременния танц и пърформанс, можете да разгледате програмата на фестивала “Антистатик“ тук и да си изберете от българските и чуждестранните спектакли, представени в него до 20 май. Мен най-силно ме привлече “Happy Together – Unhappy Together“ – творба на Теодора Петкова, с участието на Мила Искренова, Марта Петкова и авторката, по музика на Христо Чучков, фрагменти от “Следобедът на един фавн“ на Дебюси и унгарски фолклор. Ще се играе на 18 май в зала 2 на Топлоцентрала от 20.30 ч.

Преди откриването на “Антискатик“ по традиция беше представянето на новия годишен брой на “Списание за танц“ - едно издание с богата и разнообразна тематика. В звуковия файл чуйте разговора на Росица Кавалджиева с главния редактор Ангелина Георгиева.