Да обичаш дете? Дните на Долто търсят изгубения разговор

Какво означава да говорим истински – с децата, с близките си, със самите себе си? И защо все по-трудно задаваме въпроси? Около тези теми се завъртя разговорът в предаването "Какво се случва" по повод "Дните на Франсоаз Долто в България" 2026, които тази година поставят темата "Бебето, детето и Другият".

Събитието ще се проведе на 16 май в Софийския университет, а подробности могат да бъдат открити в сайта на "Зеленият двор". Форумът събира психоаналитици, артисти, писатели, преподаватели и родители в опит да бъде мислено детството не като "подготвителен етап", а като пълноценно човешко присъствие.

"Може би въпросът е защо е трудно да говорим истински", каза психоаналитикът и преподавател проф. Моника Богданова. Според нея всички вярваме, че общуваме искрено, но несъзнаваното често "ни блокира, кара ни да повтаряме стари истории и чужди истини". Именно затова темата за езика и ранната връзка е толкова важна в наследството на Франсоаз Долто – психоаналитичката, която настоява, че бебето е личност още от самото начало.

Подобно на психоанализата, театърът и литературата са пространства, в които човекът се учи да бъде чут. Актьорът Иван Бърнев си спомня първите си стъпки на сцената в ролята на Пинокио – "дървеното човече, което се превръща в жив човек". Тъкмо играта пред деца го е научила, че те не търпят фалш.

"Трябва да бъдат изключително истински нещата, с които ги занимаваш", смята той. Според Бърнев театърът би трябвало да присъства много по-сериозно в образованието, защото учи децата "да се поглеждат в очите и да се чуват истински".

Проф. Богданова постави и един на пръв поглед прост, но всъщност труден въпрос: "Какво е да обичаш едно дете?". Отговорът, който най-често получава, я изненадва със своята неяснота.

"Всички казват: какъв е този въпрос, всички обичаме децата си. Но се оказва, че е много трудно да кажем какво означава това."

Според нея любовта не е нито свръхконтрол, нито безкрайна грижа и "безкрайно докосване".

"Този ластик между "обичам те" и "ще те възпитавам" не може да се получи", обясни тя и предупреди за риска децата да изграждат "фалшиви образи", за да отговорят на очакванията на родителите, училището и обществото.

Темата за "другия" в заглавието на форума също не е случайна. Другият може да бъде родителят, езикът, погледът, музиката, общността. Точно в живото присъствие и в разговора участниците виждат възможност за съпротива срещу свят, който все повече заменя общуването с екранно присъствие и бърза информация.

Писателят и сценарист Георги Тенев говори за огромния натиск върху фигурата на бащата след социалните промени през последните десетилетия и за това как думите могат да лекуват.

"Словото има голямо значение. Ние дори не знаем какви са възможностите му", каза той. Според Тенев литературата, театърът и самото споделяне могат да върнат усещането за общност – нещо, без което човек остава сам със страховете си.

Проф. Моника Богданова, която организира събитието, определя "Дните на Франсоаз Долто" като "опит да се оцелее в това, което се случва навън". Не чрез готови рецепти за "перфектно родителство", а чрез среща, разговор и смелост да питаме. "Кога ни е трудно да задаваме въпроси и всъщност кого питаме?" – това ще бъде един от големите въпроси на форума.

"Да сме остров на знание, преживяване и питане" – така проф. Богданова описва смисъла на събитието. Защото може би най-важното, което човек трябва да запази днес, е способността да слуша другия – още преди да е намерил думите си.

Целия разговор на Таня Димова с проф. Моника Богданова, Иван Бърнев и Георги Тенев чуйте в звуковия файл.