Фен на Астън Вила продаде семейна реликва за финала в Лига Европа

Скот Барнс, заклет фен на Астън Вила, направи немислима жертва в името на любимия си клуб. Той продаде диамантен пръстен, принадлежал на покойния му баща, за да може да присъства на първия европейски финал на отбора от 1982 г. насам.

Емоционалният жест идва, след като във вторник печели билет от томбола – нещо, което самият той смятал, че „никога, ама никога“ няма да се случи. В ефира на радио програмата на BBC WM Барнс, който притежава сезонен билет, признава, че първата му мисъл след спечелването на пропуска е била, че няма как да си позволи полета до Истанбул. Именно там Астън Вила ще се изправи срещу Фрайбург във финала на Лига Европа.

Решението идва, когато партньорката му, Клеър, му напомня за пръстена. Без да се колебае, Барнс изминава дълъг път до бижутерския квартал в Бирмингам, за да продаде ценната вещ. Става дума за златен пръстен с девет диаманта, купен от баща му, Джон Барнс, през 1988 г. След като обикаля няколко бижутерии, той най-накрая успява да продаде пръстена, заедно с един часовник, за малко над 600 евро.

„Когато бижутерът ми даде парите, просто се разплаках в магазина“, признава Барнс. Той обяснява, че макар да се разделя с тази скъпа вещ, ще запази завинаги сватбените халки на родителите си. Връзката на Скот с баща му Джон е била изключително силна. Баща му го е подкрепял безрезервно през един от най-трудните периоди в живота му през 2009 г., когато Барнс претърпява стомашен байпас, довел до тежки усложнения, включително септицемия.

„Трябваше да се уча да ходя отново, не можех да правя нищо. Това доведе до голямо прекъсване в посещенията ми на мачовете на Астън Вила“, спомня си той. Въпреки че е с регистрирано увреждане, Скот Барнс полага неимоверни усилия да присъства на всеки мач – у дома или навън.

Интересното е, че любовта към клуба му е предадена от неговите чичовци, тъй като баща му „никога през живота си не е гледал футболен мач“. Именно с тях той гледа на живо триумфа за Купата на европейските шампиони в Ротердам през 1982 г., който описва като „най-хубавия ден“ в живота си.

Сега, 46 години след онзи исторически финал, Барнс е почувствал, че не може да пропусне този решителен мач.

„Да го гледам от друго място просто нямаше да е същото“, категоричен е той. С вече осигурени полети до Истанбул (през Краков), вълнението му расте с всеки изминал ден. Барнс е убеден, че баща му би одобрил решението му. „Той би казал: 'Браво, момче, действай!'“, вярва фенът.

Неговата история трогна мнозина, включително бившия капитан на Уест Бромич Албиън, Кайл Бартли. Включвайки се в същото радио предаване, Бартли изрази възхищението си от жертвата на привърженика: Бих се радвал играчите да чуват по-често такива истории и да научават за усилията, които някои фенове полагат, за да бъдат на стадиона. Знам от собствен опит колко много би означавало за момчетата да чуят истории като тази. Това може да им даде допълнителна мотивация, когато излизат на терена, знаейки какво са направили хората, за да бъдат там и да ги подкрепят.