Спомен за незабравимата Гена Димитрова

Минутите за българското музикално минало в предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" посвещаваме на незабравимата и изключителна Гена Димитрова - звезда, която ярко грееше на най-големите световни сцени в продължение на три десетилетия през втората половина на 20. век. Изминаха повече от двайсет години, откакто тя напусна тази земя през 2005-а, но нейният глас звучи в многобройните й записи, а музикантската гилдия и публиката говорят за нея с преклонение.

Всеизвестно е, че тя е от плевенското село Беглеж, в което се ражда на 6 май 1941 г. Гена пее в училищния хор, чува оперна музика по радиото и въпреки волята на баща си, който смята, че тя трябва да стане лекар, кандидатства на своя глава в Българската държавна консерватория. Така през 1959 г. започва обучението си - първо в подготвителния клас, а после и като редовна студентка в класа на проф. Христо Бръмбаров. Маестро Михаил Ангелов, по това време диригент в Софийската народна опера, си спомня след години запознанството си с младото момиче, изпратено му от проф. Бръмбаров, в интервю, запазено в Златния фонд на БНР.

Гена Димитрова завършва обучението си в Консерватория през 1964 г. и като стажантка в Софийската опера има няколко малки роли. Пред 1966 и 1970 г. е изпратена на специализация в Оперното студио към "Ла Скала" в Милано.

Истинският ѝ дебют на оперната сцена е на 27 декември 1967 г. в Софийската народна опера. Той е с ролята на Абигаиле от "Набуко" на Джузепе Верди - изключително трудна партия, към която обикновено певиците посягат в далеч по-късен етап на кариерата си. През 1970 г. Гена Димитрова печели Международния конкурс за млади оперни певци в столицата. Наградена е със златен медал и златен пръстен на София. През 1971-1972 г. е на турне във Франция, а през 1972 г. е победител в конкурса за оперни певци в Тревизо, Италия. Така започва триумфалното шествие на българската певица по световните сцени.

Дебютът й в "Ла Скала" е през 1973 г. - като Амелия в "Бал с маски" от Верди с партньори Пласидо Доминго и Пиеро Капучили, а на "Арена ди Верона" е през 1980 г. в операта "Джоконда" заедно с Лучано Павароти и Пиеро Капучили. Там тя редовно гостува и триумфира в продължение на 20 години, а почитателите наричат най-голямата открита сцена в Италия "Арена ди Гена".

Златна ера в кариерата на Гена Димитрова са 80-те и 90-те години на 20. век. Важна е срещата ѝ с Херберт фон Караян, който я кани да гостува на Залцбургския музикален фестивал през 1984 и 1985 г. По това време дебютира на престижните сцени в САЩ - в Карнеги хол и в Метрополитен опера през 1987 г. Следват 10 години неизменнно участие и огромен успех в най-силните ѝ оперни заглавия - "Турандот", "Джоконда", "Селска чест", "Аида", "Тоска" и "Момичето от Златния Запад". Работи с най-големите оперни певци, диригенти, режисьори на пет континента.

Оперната прима е удостоена с различни награди и отличия: "Златен Верди" за Вердиевите ѝ героини, Голямата награда "Джакомо Пучини" за цялостно творчество. През 1996 г. е наградена с орден "Стара планина", I степен, и e обявена за почетен член на Софийската опера по повод 30-годишната ѝ сценична дейност и връзката ѝ с театъра.

Гена Димитрова завърши земния си път на 11 юни 2005 г. в Милано. Днес има паметни плочи на софийския и виенския ѝ дом. Общинският хор в Плевен носи нейното име. За нея са написани книги и са правени документални филми. Освен чрез записите, оперната прима остава да живее и чрез изкуството на певците, на които е подавала ръка, обучавала е безвъзмездно и е помагала във всичко. Един несравним глас и незабравим човешки образ.

В Златния фонд на БНР се пазят изказвания на самата Гена Димитрова, както и на маестро Михаил Ангелов, който говори за запознанството си с младото момиче, постъпило току-що в Консерваторията. Чуйте в звуковия файл.