Маргарита Шурупова: В Русия расте поколение, за което войната е нещо добро

Нямаме повод да очакваме чудо, защото имаме работа с напълно луд човек, фиксиран върху тази война и върху властта си.

Защо в Русия деца маршируват облечени в картонени макети на танкове и военни самолети и защо техните родители подкрепят това, би ли могъл Владимир Путин да нападне друга държава, след въведения закон, който позволява руски войски да навлизат в държави, които репресират техни граждани и как звучат изказванията на новите български политици, коментира в "Мрежата" Маргарита Шурупова, руска журналистка.

Деца – войници

"Първо – това не започна тази година. И преди е имало такива събития, просто тази година бяха много по-многобройни. Тревожно е, защото тези мероприятия, организирани от учителки, директори на училища и т.н., нормализират войната, убийствата, романтизират ги. А това е много страшно, особено за малки деца, защото те още нямат критично мислене. И според мен, ако това влияние продължи по-дълго, после няма как да убедиш тези млади хора, че войната не е нормална. Това е като бомба със закъснител – ще расте поколение, за което войната е норма.

За нормален човек това изглежда неромантично, абсурдно, жестоко спрямо децата. Изглежда като лудост. Но за децата не е разбираемо – те идват в тези ужасни костюми, във военна форма, и родителите им се радват. Децата получават подкрепа: ако са символично свързани с войната, значи са "добри", получават родителска любов. Това е емоционален начин да се вкара в подсъзнанието, че войната е нормална и добра.

За мен най-стресиращи бяха реакциите на родителите зад кадър – искрено се радват, искрено ги хвалят. И това е неразбираемо. Как ти, възрастен човек, който знае какво е война, гледаш детето си във военна форма и го свързваш с този ужасен процес? Значи съзнателно го подготвяш за война, за място, където е много вероятно да бъде убито. Тази радост е лудост.

И виждам много такива "адекватни" уж хора – мои познати в социалните мрежи, в Instagram. Хора, които никога не бих подозирала, че могат да подкрепят войната, например – публикуват видеа, в които техните деца, във военна форма, рецитират стихове за войната. Стихове за войната – добре, трябва да знаем историята си, да помним победата от 1945 г. Но когато сложиш на тази форма георгиевска лентичка, когато виждаш, че в парадите участват не само ветерани (които почти ги няма, защото са много възрастни), а и участници в т.нар. "специална военна операция", ти подменяш смисъла. И твоето дете вече подкрепя и сегашната война.

Всъщност целият този ритуал – култът към победата – се появи в моя роден град Томск. Моите колеги от ТВ2 го измислиха – "Безсмъртният полк". Той се появи през 2012 г. и беше посветен на паметта и скръбта за войната. Но след 2015 г. държавата започна да превзема инициативата и от исторически, мемориален контекст, събитието се превърна в политическо и премина към сегашната агресивна политика. И сега "Безсмъртният полк" е ритуал, който подкрепя сегашната война.

Затова е ужасно, когато слагаш георгиевска лентичка на своето дете – ти подкрепяш и тази война, и свързваш бъдещето на детето си с нея. Такива абсурдни събития имаше не само в малки и бедни градове. Забелязани бяха и в големи градове, като Новосибирск – град с население над 3 милиона души. Но не навсякъде."

Политика на Путин към децата или политика на обществото

"В детските градини и особено в училищата има задължителен ред за тези събития: специални уроци за паметта на войната, задължително раздаване на георгиевски лентички, участие в градски мероприятия и паради. Но не е задължително да се обличат децата по този начин – това е инициатива на учителите и родителите. Искат да покажат, че са "много подкрепящи", да проявят "творчески ентусиазъм", ако можем да наречем това ужасно нещо така. Аз продължавам да работя с писмата на очевидците от Русия. В нашия проект "Очевидци" получаваме много свидетелствата, в които хората казват, че усещат огромна самота, защото са против войната, а повечето хора в Русия са или неутрални, или подкрепят."

Рейтингът на Путин пада

"Има проучвания, които показват това, че рейтингът на Путин пада и че се усеща умора от войната. Но това е вътрешен пласт, който няма да се прояви в протестна активност. Хората могат да мислят каквото искат, но правят това, което държавата им казва."

Новият закон в Русия

"Много лош закон. Това означава, че на информационно и идеологическо ниво Русия заявява, че може да прави каквото иска и извън своите граници, включително в делата на съседни държави. Това ме тревожи. Формулировката е много размита. Не можем да кажем какво точно означават тези думи. Те могат да означават всичко – каквото реши властта. Според мен те вече имат всички оправдания за това, което правят в Украйна. Сега подготвят оправдания за бъдещи действия, но руската икономика пада. Към края на тази година или началото на следващата се очаква голяма икономическа криза. Това означава, че Путин няма да има ресурси да продължи войната. И като животно, притиснато в ъгъла, може да стане още по-агресивен – да покаже на Европа, за да не подкрепя Украйна, че може да нападне близки съседи като Естония, да бомбардира инфраструктура, столици и т.н.

Този закон е и за вътрешна употреба – да покажат на руското общество, че Русия може да продължи и по-далеч от Украйна – и за външна, за европейците, че Русия е способна на такива действия. Нямаме повод да очакваме чудо, защото имаме работа с напълно луд човек, фиксиран върху тази война и върху властта си. Според мен, и според много други анализатори, животът му вече е свързан с продължаването на войната."

Възможност за преврат в Русия

"Трудно е да се каже. Според мен дори най-близките приятели на Путин, сегашният руски елит, вече смятат войната за неизгодна. Има източници, които твърдят, че почти всички около него са настроени срещу него. Но всички тези хора са от една и съща среда, една и съща формация, със сходни ценности. Може би не са толкова луди, но не можем да кажем. Сред тях има и хора, които подкрепят посоката към завръщане на Русия към модела на СССР. Затова степента на неопределеност е много висока. И за съжаление – дори след смъртта на Путин не можем да кажем какво да очакваме."

България: "парламентът е наш" и "ще посочвам кой да говори"

Как звучи това на човек, избягал от държава, в която хората често биват посочвани?

"Тъжно е и ми е тежко да го слушам. Разбирам, че тези тенденции са заплашителни. Румен Радев и неговите близки хора вероятно имат намерение да изградят своя малка "суверенна полуавтокрация" – в рамките на Европейския съюз, да получават европейските пари, но вътре да правят каквото искат. Изглежда, че искат нещо такова.

Но институционално България не е като Унгария и изобщо не е като Русия. Това е първо. И второ – България е много фрагментарна държава. С граждани, които не са склонни да приемат директна вертикала на властта. Много трудно е да се изгради такава вертикала тук. И българското общество, според мен, няма да приеме подобни действия.

Може би България трябва да разбере, че всички тези популистки лозунги са просто лозунги. Те няма да подобрят качеството на живот – напротив, може би ще го влошат. И ще продължат опитите за деконструкция на демократичните институции. Много е важно обществото да забележи тези процеси навреме и да не ги позволи.

Според мен обаче, тенденциите за излизане на България от ЕС – не са изгодни за никого. Не са изгодни за всички заинтересовани, за елитите, за хората, които движат голямата политика. Защото ще спрат парите и това не е в техен интерес. Колкото и да е тъжно, за мен тази жажда на политиците за пари дава надежда. Ужасно е да го кажа, но е така."

Целия разговор на Николета Атанасова с Маргарита Шурупова може да чуете в звуковия файл.